След цял пленарен ден събиране на подписи, в деловодството на НС бе внесен новият законопроект за промените в Конституцията.
Крайните изчисления показват, че подписите си под него са поставили 180 народни представители (цифра, позволяваща приемането на промените от парламента, когато дойде време за гласуване). Сред тях са всички от ПГ на ГЕРБ, всички от ДПС, всички реформатори, 14 депутати от БДЦ, без Мартин Иванов, който не е в страната, както и трима от АБВ.
В колонка по един председателят на Народното събрание Цецка Цачева, председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, съпредседателят на Патриотичния фронт (ПФ) Валери Симеонов, Красимира Ковачка от БДЦ и самият Делчев от името на Реформаторския блок се качиха в деловодството на НС, за давнесат консенсусния законопроект с предложените изменения в Конституцията.
Вниманието към реформатора Делчев е толкова голямо, тъй като по-рано днес той обяви, че няма да се подпише, но в крайна сметка постави подписа си под него. Самият Делчев призна пред журналисти, че именно той е бил последният подписал се под този законопроект.
За момента не е ясна причината за промененото му решение.
Припомняме, тази сутрин депутатът от „Движение България на гражданите" от Реформаторския блок Димитър Делчев отказа да се подпише под проекта за промени в Конституцията. Той коментира, че държи на единството, но новият законопроект е в посоката на съдебна реформа, която е недостатъчно радикална и за него представлява отстъпление от това, което обществото очаква. Сегашният проект, по мнението му, не съдържал радикалните мерки, от които съдебната система има нужда. Като юрист той не приема отпадането на явното гласуване и ограничаването на възможността да се сезира Конституционния съд.
Това е добър завършек на тази изключително тежка седмица. Това заяви пред журналисти председателят на Народното събрание Цецка Цачева минути, след като внесе в деловодството на парламента новия законопроект с промените в Конституцията.
„Оттук насетне с повече оптимизъм да разгледаме дългоочакваните промени", заръча още Цачева.
По отношение на сроковете парламентарната шефка обясни, че според самата Конституция най-рано обсъждане на изменения може да започне един месец след внасянетона законопроекта.
„Няма пречка комисията във времето от 24 август нататък да започне дебатите за Конституцията. Реалистично за пленарна зала е в началото на септември да е първото четене", обясни Цачева. Тя обаче обеща, че няма да свиква извънредни заседания на депутатите през ваканционния им август със задачата обсъждане на конституционните изменения.
Вицепремиерът Меглена Кунева е тази, която е убедила „непокорния" депутат от Реформаторския блок Димитър Делчев да подпише новия законопроект за промените в Конституцията. „По настояване на г-жа Кунева, която от своя страна е поела ангажимент пред премиера Бойко Борисов да тръгне съдебната реформа аз се съгласих да положа 180-ия подпис", обясни пред журналисти самият Делчев. Все пак обаче той се закани, че за да подкрепи промените и в пленарна зала, трябва да е убеден, че вървим към дълбоки реформи.
Припомняме, от сутринта вицепремиерът Бъчварова и „емисари" от реформаторите обикалят парламентарните стаи и събират подписи, за да може новият проект с промени в основния закон да бъде внесен с осигурено конституционно мнозинство.
Както по-рано днес стана ясно, най-вероятно първото четене на промените в пленарна зала ще бъде в началото на септемврислед края на парламентарната ваканция.
Новият конституционен проект е с трите консенсусни точки -разделя се ВСС на две колегии, пряк избор на магистратската квота и усилване на правомощията на Инспектората.
Това, което засега е ясно, че се запазват квотите, както в първия вариант: в съдийската колегия съотношението е 8:5 - 8 съдии се избират от магистратите, а 5 - от парламента. В прокурорската колегия пропорцията е 6:6.
От „оригиналния" настоящ проект остава още нещо в новия - ограничена възможност за сезиране на КС от Висшия адвокатски съвет.
По спорния въпрос за правомощията на двете колегии спрямо пленума на ВСС и съотношението на членовете в колегиите от парламентарна и магистратска квота се предлага идентичен с първоначално внесения законопроект текст - с общо съгласие да бъде отправено запитване до КС и по двата въпроса и на второ четене да се гласува позицията на българския Конституционен съд.