Акцията в "Максуда" е с аморална предизборна цел, обяви БХК

Неадекватните и лошо планирани действия на общинските и държавни власти създадоха хуманитарна криза, застрашаваща здравето и живота на много хора, голяма част от които деца.

Това е констатацията на Българския хелзинкски комитет, които извършиха подробна проверка на акцията по събарянето на незаконните постройки в Максуда и „принудителната евикция на стотици роми, живеещи във варненския квартал".

Действията на общинските власти във Варна, където незаконното строителство не се ограничава само до единствените жилища на ромските семейства в квартал „Максуда", са несправедливи и дискриминационни. Те се осъществяват с аморална предизборна цел - да се спечелят политически дивиденти на основата на антиромските предразсъдъци и омраза, коментират от БХК.

Те отбелязват, че акцията от 20 август е една от най-мащабните принудителни евикции, осъществени от българските власти от началото на демократичните промени у нас. Според наличната официална информация разрушените ромски къщи са 46 от общо 58 планирани за разрушаване. Властите не са съобщили броя на обитателите на разрушените жилища, голяма част от които са деца и самотни майки.

По официални данни, във всичките 58 подлежащи на разрушаване жилища по настоящ адрес са регистрирани общо 520 души, от които 233 деца, а по постоянен адрес - общо 490 души, от които 211 деца. Ако в разрушените къщи гъстотата на обитаване е като средната за всички подлежащи, това означава, че на 20 август повече от 400 души, от които повече от 150 деца, са останали без дом. 
На повечето семейства това е било единственото жилище, в което те са живели необезпокоявани от властите в продължение на много години, в някои случаи - повече от едно десетилетие.

От БХК отчитат, че принудителната евикция е последвана от тежки атмосферни условия - ниски температури и дъжд. На засегнатите лица и семейства не е била предоставена адекватна информация за точния ден и час. Това довело до унищожаване на много лично имущество на обитателите на разрушените жилища, включително дрехи, техника, мебели, част от хората дори не са били в домовете си когато е започнало събарянето и впоследствие не са били допуснати от полицейските служители до тях, за да съберат вещите си.

бутане, удар с бухалка и заплахи срещу жени, пострадали от евикциите; расистки обиди.

По официална писмена информация на общинските власти в деня на евикцията алтернативен подслон е осигурен на едва 40 души в Приюта за временно настаняване на бездомни и социално слаби лица, намиращ се в сградата на СУПЦ - „Д-р Анастасия Желязкова" (Приюта). Останалите тиражирани от властите възможни алтернативи - Приют за безнадзорни деца „Гаврош" и Звено „Майка и бебе" са били реално недостъпни предвид процедурата по настаняване в тези услуги, отбелязват още правозащитниците.

Първоначалният капацитет на приюта, където са настанени част от останалите без дом лица е бил 50 места, като още преди да започне приемането на засегнатите лица от квартал „Максуда", капацитетът е бил почти двойно превишен. По официална писмена информация на Община Варна към 21 август 2015 г. в приюта са настанени 20 възрастни и 28 деца, което прави броят на лицата настанени там почти три пъти повече от броя налични места.