Защо Източна Европа не иска имигранти?

Страх от неизвестността и от тероризма, ксенофобия, самозащита от бедността от миналото и прочие - причините за неохотата на страните от Изтока да приемат бежанци са многобройни, подчертават експерти от региона, пише Мишел Виато от Франс прес.

В Полша негативните емоции бяха обобщени от изследователите от Полския институт за международни въпроси. Клишетата са десетина: "няма пари, няма място", "терористична заплаха", "Полша е прекалено бедна", "ислямът носи насилие", "полското общество трябва да съхрани хомогенността си", "мултикултурният модел не работи", "мигрантите ще отнемат работни места от поляците" или "Полша трябва да приема с предимство украински бежанци". Последният аргумент беше използван дори от новия полски президент консерватор Анджей Дуда.

Основните политически партии застават повече или по-малко зад общественото мнение, което се страхува, че ЕС не може да се справи с имигрантската вълна, заяви една от авторките на изследването Патриция Саснал.

Освен това, смятайки, че ситуацията в Либия и Сирия е била създадена от ЕС, политическите среди са на мнение, че Полша, която няма колониално минало, изобщо не е отговорна за това, допълва експертката.

Малка част от полското общество е ксенофобски настроена и тъй като антисемитизмът вече не е политически коректен, арабофобията заема мястото му, припомня изследователката. Тя отбелязва също, че проблемът с бежанците се приема с растящо разбиране в Полша - голяма страна на границата на ЕС.

Полската премиерка Ева Копач обяви в понеделник, че Полша е готова да увеличи броя на бежанците, които ще приеме. Тази по-гъвкава позиция няма как да не окаже влияние на срещата на правителствените лидери на страните от Вишеградската четворка в петък в Прага. Чехите, словаците и унгарците искат да консолидират "фронта на отказ" на европейските бежански квоти.

Няколко западни представители, сред които германският канцлер Ангела Меркел и френският външен министър Лоран Фабиюс, неотдавна критикуваха източноевропейските страни, че не бързат да се включат в усилията за приемане на мигранти.

"Чехите се страхуват от неизвестността", заяви социоложката от Академията на науките в Прага Яна Леонтиева, която критикува паникьорския тон на медиите по този въпрос.

През миналия февруари допитване показа, че чехите са отворени към идеята за приемане на мигранти, но през юни 70 процента от чехите заявяват, че са против идването на хора от Сирия и Северна Африка, отбелязва Леонтиева.

Съседна Словакия също е по принцип враждебна към приемане на мигранти, казва специалистът от консултантското дружество "Публикус" Абел Раваш. "Кой обича промяната?", пита той. "Допитванията показват, че словаците не се интересуват изобщо от този проблем", допълва експертът.

Изглежда премиерът Роберт Фицо не мисли така. В понеделник той каза, че Братислава никога няма да се съгласи с квоти за приемане на мигрантите в ЕС.

По на север, Литва е "хомогенно общество с ограничен опит в интеграцията на неевропейци", подчертава преподавателят от Университета във Вилнюс Кестутис Гирниус. Той критикува пресиления страх на политическите среди от промяна на модела на обществото, което предизвиква яростна реакция на хората с най-консервативна нагласа.

Латвия би се съгласила по-лесно да отвори вратите си, ако половината от бежанците, които трябва да приеме, дойдат от Украйна, "чийто агресор заплашва също и балтийските страни", казва директорът на офиса в Рига на Международната организация за миграцията Илмарс Меш.

Ситуацията в Естония не е много различна, защото според изследователя от Института за управление и политически науки в Тарту Андрес Касекамп споменът за съветската окупация и за руската имиграция оказва влияние върху обществените нагласи. "Естонците и латвийците бяха свидетели на масови миграции, които не успяха да ги превърнат в малцинства в собствените им страни. Но това историческо наследство намира израз в техните емоции", обяснява той. 
 

/БТА/