България изрази готовност да изгради „гореща точка” за мигранти, обяви Меркел

Приключи срещата на върха на Европейския съвет, която се проведе тази нощ в Брюксел и бе посветена на миграционния натиск и съвместните усилия за справянето с най-сериозното подобно предизвикателство от края на Втората световна война насам, предадоха световните информационни агенции.

Въпреки различията си, европейските лидери се обявиха за общи действия и сътрудничество в тази тежка за всички ситуация. Част от тях обаче настояха за повече контрол и затваряне на граници, за да се спре потокът от хора. Ще се създадат до края на ноември и регистрационни центрове бежанци по външните граници на ЕС, както и близо до страните, от които идват бежанците, за да може да се помага на място и връщането по домовете им след края на конфликта да е по-лесно. За момента е ясно, че такива ще се изградят в Гърция и Италия. Възможно е и в България да се създаде такъв център.

Лидерите обявиха, че европейски експерти ще бъдат изпратени като помощ за регистриране и проверка намигрантите на така наречените „горещи точки", които ще действат в Гърция, Италия, а може би и в България, oт ноември.

Германският канцлер Ангела Меркел каза на пресконференция след срещата, че Гърция и Италия са ангажирани да създадат центрове за регистрация и идентифициране на бежанците от ноември. Тя подчерта, че България е изразила готовност да установи такъв център до границата с Турция, отбелязва ABC.

По думите й всяко споразумение за мигрантите може да бъде приложено, ако има подходящи начални точки, така наречените регистрационни центрове.

Страни членки, които са на външната граница на ЕС, именно Гърция и Италия, но също България, която изрази готовност, въпреки че не е в Шенгенската зона, но споделя граница с Турция, ще създадат регистрационни центрове най-късно до ноември, поясни канцлерът.

Меркел също уточни, че „Ние имаме проблем, защо да не сме ние?".

Както бе обявено по-рано, сред мерките, приети по-рано, се предвижда както задължителна квотна система за разпределение на 120 000 имигранти, така и финансиране на агенциите към Организацията на обединените нации с 1 млрд. евро; 600 млн. евро ще получат "Фронтекс" и "Европол", 200 млн. са предвидени за Световната продоволствена програма и 300 млн. за пряка хуманитарна помощ за нуждаещите се; също така се предвижда оказване на помощ по границите на страните от Западните Балкани, тъй като през тях преминава огромен брой хора всекидневно; финансова мощ на Турция и Ливан, които допуснаха на своя територия милиони сирийци, бягащи от военния конфликт в страната си. Предвижда се Турция да получи 1 млрд. евро. Помощ в размер на 700 млн. евро ще получи Македония. Това заяви рано тази сутрин председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че атмосферата по време на срещата е била "отлична" и тя е протекла много спокойно, въпреки предвижданията за огромно напрежение, предвид различията на страните по отношение на мерките.

При пристигането си, британският премиер Дейвид Камерън заяви, че страната му ще предостави допълнителна помощ на сирийските бежанци в размер на 152 млн.евро. Припомняме, че Лондо се възползва от правото си да не приема на своя територия бежанци, въпреки системата от задължителни квоти. Словакия обяви, че ще атакува в съда квотната система, а премиерът Роберт Фицо заяви, че докато той заема този пост, няма да бъдат допуснати бежанците.

Четири държави са гласували „против" плановете - Унгария, Чехия, Румъния и Словакия.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че държави, които не споделят общите ценности, трябва да се запитат имат ли място в Европейския съюз.

Италия

Гърция

Общо

Австрия

462

1491

1953

Белгия

579

1869

2448

България

201

651

852

Хърватия

134

434

568

Кипър

35

112

147

Чехия

376

1215

1591

Естония

47

152

199

Финландия

304

982

1286

Франция

3064

9898

12962

Германия

4027

13009

17036

Унгария

306

988

1294

Латвия

66

215

281

Литва

98

318

416

Люксембург

56

181

237

Малта

17

54

71

Холандия

922

2978

3900

Полша

1201

3881

5082

Португалия

388

1254

1642

Румъния

585

1890

2475

Словакия

190

612

802

Словения

80

257

337

Испания

1986

6127

8113

Швеция

567

1830

2397

Общо

15600

50400

66000

Разселените ще имат правото да живеят единствено в държавата, в която са се съгласили да бъдат изпратени. Ако нарушат това изискване и бъдат арестувани, те ще бъдат връщани обратно там, където единствено имат правото да пребивават. Преди да бъдат разселени, всички имигранти ще бъдат регистрирани и от тях ще бъдат взети пръстови отпечатъци.

Италия и Гърция ще съставят списъци на кандидатите за разселване, след като първо имигрантите бъдат предупредени и след като бъде получено тяхното съгласие да се преместят. По тези списъци приемащите държави ще преценяват кого да подслонят. Приемащите държави могат да отхвърлят кандидат, когото имат основания да възприемат като заплаха за сигурността и обществения ред.

Държавите, които приемат разселени имигранти, ще получават по 6000 евро на човек, като половината от тази сума ще бъде изплащана предварително. Италия и Гърция ще получат по 500 евро на разселен, за да покрият разходите по превозването му до приемащата държава. ЕК уточнява, че за целта са отделени 780 млн. евро предварително финансиране.