По-високи минимални осигурителни доходи за догодина се очертават най-вече за нископлатените браншове като търговия, производство на хартия, леене на метали. В основни икономически отрасли като строителство и металургия осигурителните прагове, които на практика играят ролята на минимална заплата, най-вероятно ще "замръзнат" на тазгодишните си нива.
Това показват досегашните резултати от преговорите между бизнеса и синдикатите по браншове, които започнаха в началото на август и трябва да приключат до 23 септември. Работодателите от химическата промишленост, транспорта и далекосъобщенията са отказали да преговарят. В тези отрасли нивата ще се определят административно от министъра на труда и социалната политика.
За 2010 г. праговете се увеличиха средно с 4.85%. Основният ефект от това са допълнителните приходи в държавното обществено осигуряване, които за тази година се очаква да бъдат 100 млн. лв. Според държавата задължителните минимални заплати водят до изсветляване на икономиката, доближавайки декларираните до реалните доходи. Критиците на мярката я определят като административно увеличаване на разходите на бизнеса.
По информация на КНСБ засега най-голям скок на минималните осигуровки за догодина се очертава в търговията. През 2011 г. квалифицираните работници в този бранш ще бъдат осигурявани върху 10% по-високи суми, за нискоквалифицираните увеличението е с 12 на сто. Постигнато е съгласие в металолеенето праговете да са с 5-6% по-високи, а в хартиената индустрия - с 11% за квалифицираните и с 4% за нискоквалифицираните работници.
"Има браншове, в които се договори 10% увеличение, но очевидно те тръгват от ниска база. Мотивът за повишаването е, че голяма част от работниците в тях са на минимална заплата", коментира пред "Дневник" зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков, който е сред участниците в преговорите. "Като цяло досега се постигнаха по-малко договорки между синдикатите и работодателите в сравнение с миналата година", добави той. По данни на КНСБ досега са сключени споразумения в 20 от всички 74 икономически дейности.
Изпълнителният директор на Асоциацията на металургичната промишленост Политими Паунова каза, че е против увеличение на праговете, тъй като заплатите в бранша са много над сегашните минимални прагове. "При нас сива икономика няма, всички се осигуряват върху реалните си заплати. Затова увеличението на праговете няма да промени нищо", каза Паунова.
"Средната заплата в металургията е над 1000 лв. В момента прагът за ръководители е 660 лв. Това означава, че началниците дори и на най-малките цехове получават минимум тези пари. Накъде повече да увеличаваме праговете", добави Паунова. "Добре е да се дават и по-високи заплати, но нека това да е по преценка на работодателя за свършената работа", смята тя.
Паунова добави, че в металолеенето праговете ще нараснат, но те са с близо 30% по-ниски спрямо тези в металургията.
"В кризата не може да се мисли за увеличаване на праговете", коментира председателят на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт Миролюб Столарски. "В момента се чудим как да оцелеем", добави той.
Шефът на строителната камара Светослав Глосов също се обяви против исканията на синдикатите. Аргументите му са, че в бранша заплатите са много над минималните, а там, където не се различават, не е разумно праговете да се увеличават, тъй като ще увеличат и разходите на фирмите от най-закъсалия от кризата бранш. Освен това предишните години в строителството имаше голям ръст на осигурителните доходи, добави той.
От КНСБ се надяват до 23 септември да бъдат постигнати споразумения в хранителната и преработващата промишленост (с изключение на хлебопроизводството и сладкарството), в металургията, енергетиката, добивната промишленост, строителството.
За браншовете без постигнато споразумение предишните години министърът на труда налагаше средния договорен ръст в останалите отрасли. Сега работодателите предлагат праговете да бъдат актуализирани с ръста на инфлацията, но няма решение на министерството.
източник: dnevnik.bg