В Мурманск беше подписан договор за делимитация на морското пространство в Баренцово море и Северния ледовит океан между Русия и Норвегия.
Церемонията се състоя в рамките на срещата между руския президент Дмитрий Медведев и премиера на Норвегия Йенс Столтенберг.
Находищата на петрол и газ, които се намират на морската граница между Русия и Норвегия, съгласно текста на подписания договор ще могат да се експлоатират само съвместно от двете страни, предаде Интерфакс.
Според прогнозни оценки шелфът на Баренцово море съдържа над 7 милиарда това условно гориво, от които при наличните технически възможности ще могат да се добиват над 20 милиона тона годишно.
Договорът между Русия и Норвегия определя статута на 175 000 кв. км морско пространство, смятани за спорна територия.
По думите на премиера на Норвегия Йенс Столтенберг тази спорна зона „е поделена на две равни по значение части“.
Преговорите между Москва и Осло за делимитация на морската граница започнаха още през 70-те години и този въпрос беше основен в отношенията между Норвегия и СССР, а след това Норвегия и Русия в продължение на 40 години.
Делимитирането на морските пространства между Русия и Норвегия има голямо значение и в контекста на продължаващата надпревара между арктическите държави (САЩ, Канада, Русия, Норвегия и Дания), в рамките на която те събират доказателства за предявяване на претенции върху шелфа в съответствие с конвенцията на ООН по морското право.
Съгласно конвенцията страните могат да разширяват зоната, в която те имат изключителни права върху добива на минерални ресурси, върху участък от дъното, който е продължение на геоложката структура на материка.
С подписването на договора ще бъде сложен край на 30-годишния мораториум върху разработването на нефтени и газови находища на континенталния арктически шелф на смятаната за спорна зона.
Руско-норвежкият договор за делимитацията на морската граница ще облекчи и въпросите, свързани с риболова.
„Става дума за практически пример за реализация на принципа, че всички възможни спорове в Арктика трябва да се решават от самите арктически държави чрез преговори и въз основа на съществуващите норми на международното право“, коментираха от Кремъл.
От своя страна посланикът на Норвегия в Русия Кнут Хауге в интервю за Интерфакс нарече договора за морската граница „добър, честен компромис, който може да изпрати съответния сигнал към останалите страни“.