"Дуелът" Путин – Ердоган: Какво предстои?

Лидерите на Русия и на Турция все още си разменят шумни изявления след инцидента със сваления от турските ВВС руски бомбардировач Су-24, при който загина командирът на екипажа.

Турският президент Реджеп Таип Ердоган предизвика Путин с изявление, че е готов да хвърли оставка, ако се появят доказателства, че Турция купува петрол от бойци на забранената в Русия групировка Ислямска държава.

"Ако това се докаже, националната ни гордост ще изисква да подам оставка", каза Ердоган пред журналисти на международния климатичен форум в Париж. Прикани Русия да сложи доказателствата на масата - стига да притежава такива. И призова президента на Русия той да напусне поста, ако твърденията останат недоказани, пише руската редакция на Би Би Си.

По думите на Путин с решението си да свали руския Су-24 Турция цели да защити каналите за доставка на контрабанден петрол от териториите под контрол на ИД. Дмитрий Песков - прессекретарят на руския лидер, заяви във вторник, че Русия няма да огласява доказателства за това, защото най-важна е самата информация, а не доказателствата.

В събота Владимир Путин въведе с указ санкции срещу Турция. После Ердоган заяви, че е огорчен от инцидента със сваления самолет, но без да поднесе извинения.

Руската редакция на Би Би Си попита един руски и един турски експерт как ще се развие занапред този "дуел"Ако докажете, че имам нещо общо с това, ще изляза в оставка" - така демонстрира, че е убеден в правотата си.

Това изобщо е редовен политически похват в Турция, използват го мнозина политически лидери, щом ги обвинят в нещо. Колкото до петрола на ИД, уж използван от Турция, Ердоган целеше да изтъкне с това изявление, че Турция е в опозиция спрямо Ислямска държава. Формулировката, типична за вътрешната политика, за пръв път бе използвана във външната. Което сочи, че Ердоган е сигурен в думите си, заявявайки, че Турция няма връзки с ИД.

Не смятам, че личните характери на Путин и на Ердоган са основна движеща сила на днешната криза. Личностите на двамата лидери естествено са твърде важни, за да бъдат разбрани руско-турските отношения, но не и в тази ситуация. Джамаат ат таухид уал джихад"Не знаехме чий е самолетът и го свалихме, просто защото го изискваха нашите правила за водене на бой". Във връзка с конфликта в Сирия Турция въведе нови правила за водене на бой и внесе промени в тях, щом започна намесата на Русия.

Второ, Турция направи изявления, в които подчерта приятелските си отношения с Русия. Президентът Ердоган поиска директни преговори с президента на Русия Путин (Путин не отговаря на обажданията на Ердоган и не се срещна с него в кулоарите на парижкия форум - бел. на Би Би Си). Но виждаме, че Русия се насочи към ескалиране на кризата. Москва въведе няколко ограничителни мерки спрямо Турция, включително ембарго.

Смятам, че политическата позиция на Турция днес е да продължи към решаване на кризата по дипломатически път, защото руско-турските отношения са много важни. Миналата седмица турският премиер Ахмет Давутоглу публикува в "Таймс" статия, където изтъкна, че всички международни играчи, включително Русия, трябва да концентрират усилията си върху борбата с Ислямска държава. Това е много важен аспект от външната политика на Турция спрямо Русия.

Никой не знае какво ще стане в най-близко бъдеще, но както схванахме от руската реакция след действията на Турция, Русия иска да удължи тази криза, като я прехвърли в икономическата сфера. Реакцията на Русия ще се отрази и на бойното поле в Сирия, където силите й ще поставят във фокус умерената опозиция. Така според мен кризата в отношенията между Турция и Русия просто ще се измести в друго поле.

Николай Злобин, политолог, президент на Центъра за изследване на глобалните интереси

Виждаме двама лидери с общо взето еднакво политическо поведение, които оглавяват две "вдигащи се от коленете" страни, разположени горе-долу в един и същ регион. Турция си има своите плюсове, свои предимства има и Русия.

Положението на Путин в случая е по-изгодно, защото конфронтацията не идва от него, той по-скоро получи възможност да реагира, както пожелае. И без да е предизвикал самата конфронтация, той отне инициативата от Ердоган, наложи свой дневен ред и контролира диалога в своя полза. Ядоса Ердоган с обвиненията си и го разгневи. В този диалог Путин безспорно е печелившият днес.

Дали ще спечели играта накрая, никак не е сигурно, но засега печели в противопоставянето между двамата конкретни президенти. Всичко това може да свърши доста печално, защото нито единият, нито другият президент срещат силни възпиращи фактори в страните си, нямат и мощни противовеси. Затова се води наистина борба на характери и амбиции, и всеки е категорично убеден в правотата си, което също им добавя сили.

Типичен пример в политиката - субективните фактори играят тук огромна роля, всеки си има своята истина и обратното просто няма как да се докаже.

В тази конфронтация Путин, първо, се стреми да постигне максимално признание, че Русия в случая е жертва; второ - да покаже, че никой не бива да се държи така с Русия, защото всеки ще си изпати; а най-вече - възможно най-легитимно да заздрави задълго позициите си в Близкия изток.

Колкото повече траят препирните, толкова повече разширяват политическото пространство на Русия за действия в региона. С всеки рунд от словесния двубой присъствието на Русия се засилва, ден след ден, и светът свиква с това - един твърде важен фактор за Путин.