Проблемът се състои в това, че този план не проработи. Банките предпочетоха да използват възможността да се запасят със свежи пари - дори с цената на това да плащат наказателни лихви. Бизнесът пък не започна да инвестира повече, защото световната икономика продължава да е много нестабилна. Конюнктурата в еврозоната почти не помръдва от място, а инфлацията се задържа близко до нулата. Освен това не е много ясно защо е този стремеж тя да бъде вдигната до около 2 процента, особено когато цената на петрола пада главоломно? Има ли въобще смисъл подобно начинание и не е ли точно в това същинският проблем? Политиката на ниските лихви е грешната рецепта, която само тика парите и капиталите в ръцете на спекулантите. За хората, които разчитат, че със спестените средства ще осигурят старините си, тази политика е направо перверзна. Разбира се, че сега моментът е удобен за покупката на недвижима собственост. Но този балон ще се пукне по-бързо, отколкото мнозина си мислят. Така стигаме до следващия пробив в бента - гръцката дългова криза. Някой направи ли си труда да преброи колко извънредни срещи на върха бяха посветени на този проблем, преди към Атина да потекат отново милиарди евро срещу щедрите обещания за извършване на реформи от лявото гръцко правителство? Накрая беше приета нова програма за помощи и духът отново беше вкаран в бутилката. Но през годината в Гърция не беше сторено нищо, което да помогне на страната да си стъпи отново на краката. А през 2016 година със сигурност на Гърция няма да ѝ"">Тъй като Германия е основната крайна цел на хилядите бежанци и защото бежанският поток няма да секне и през следващата година, това ще бъде най-голямото предизвикателство за германското общество, което ще постави на изпитание и възможностите на германската икономика. А това, че през тази година тя издържа теста, съвсем не означава, че ще бъде така и през следващата 2016. Германия е зависима от световната икономика и засега няма признаци, че тя ще успее да избегне сътресенията на една възможна глобална рецесия. Бежанската вълна можеше да бъде предвидена - признаците се виждаха дори и от Германия. Но никой не пожела да види този проблем. А следващата криза вече се очертава. В същото време германското правителство предпочита да се занимава със скъпо струващи социални реформи като пенсиониране на 63 години. Така остава само да се надяваме, че ще ни се размине световната икономическа криза. Включително защото шефът на ЕЦБ Марио Драги вече изразходва всичките си муниции за стимулиране на конюнктурата. Неговата парична политика е чиста отрова за Европа, защото тя спъва реформите.
Златно време за спекулантите
Операцията на Драги успя да девалвира еврото спрямо щатския долар, с което направи по-изгоден износът от еврозоната. Но като изключим експортно ориентираната германска икономика, кой друг печели от такава политика? Ще кажете, но нали политиката на евтините пари помага на южните европейски страни да не потънат. От тази гледна точка можем да разглеждаме плана на Драги като подарък за родната му Италия. Но истинският въпрос е колко дълго още паричната политика ще върши работата на реалната политика?
Липсва визия за справяне с кризата