Българската стопанска камара (БСК) стартира нова рубрика със заглавие „СТИГА ВЕЧЕ”. Рубриката е в отговор на вчерашния призив на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която заяви „Стига вече!” по повод коментарите от последните месеци и дни, свързани най-вече с двете показни убийства и няколкото въоръжени грабежа. Със „Стига вече” Бъчварова се обърна и към политиците.
Няколко дни по-рано в остра декларация от КРИБ заявиха, че ако в най-кратки срокове не бъде разкрито убийството на модния бос Александър Антов, ще поискат оставката на Бъчварова.
Стопанската камара заявява, че новата рубрика на сайта й е в отговор на някои непремерени изказвания на политици и представители на институциите. Именно на задочния спор между представителите на бизнеса и правителството относно ефективността на работата на правоохранителните органи е посветена първата публикация в новата рубрика „Стига вече”.
Представителите на бизнеса представят и редица данни на Евростат и МВР относно сектор сигурност в България.
По данни на Евростат страната ни води класацията в Европа (ЕС-28) по проявления на престъпност, насилие и вандализъм с ниво от 26,8% за 2014 г. при средно за ЕС 14%, за Румъния – 14,9% и Гърция – 16,1%. Държави като Латвия (13%), Естония (12,13%), Кипър (11,9%), Словения (10,1%), Полша (6,4%) и Хърватска (2,5%) са под средноевропейските равнища на престъпността.
Според европейската статистика сред държавите членки на ЕС нашата страната е тази, в която частните услуги за сигурност заемат най-голям дял в нефинансовия сектор на икономиката, а заетостта в сектора през 2013 г. нараства с темпо от 2,7% годишно, при средното ниво за ЕС (-0,2%).
С над 30 на сто е нараснал общият размер на годишните разходи за сигурност и охрана в периода 2010-2014 г. От 1,872 млрд. лв. през 2010 г. той е достигнал 2,5 млрд. лв. през 2014 година. Това се равнявало на 2,5 % от БВП през 2010 г. и 3 % от БВП през 2014 година.
Евростат отчита, че успоредно с ръста на бюджетните разходи за вътрешен ред и сигурност, нарастват и разходите за частна охранителна дейност, като последните растат с по-големи темпове. През 2010 г. разходите за частна охранителна дейност са били 340 млн. лв. годишно, а през 2014 г. - 905 млн. лв.
Според БСК по данни на МВР трайно намалява разкриваемостта на престъпленията. От 44,3% през 2010 г., тя спада до 37,6% през 2014 г. Данните са следните: от 65 130 разкрити престъпления през 2010 г. намаляват до 42 830 през 2014 г.
Оказва се, че разкриването на престъпления става все по-скъпо на данъкоплатеца. През 2010 г. за разкриването на едно престъпление държавният бюджет е отделял 2 352 лв., а през 2014 г. – 3 723 лв.
Почти 3,5 пъти е намаляла стойността на разкритите икономически престъпления. През 2010 г. е била 504 млн. лв., а през 2014 г. е достигнала 149 млн. лева. За всеки 1 лев разкрити щети от икономически престъпления държавният бюджет е инвестирал 3,04 лв. през 2010 г. и 10,73 лв. през 2014 г., посочва БСК.
Отчита се трайно намаляване на броя на регистрираните от полицията престъпления (от 147 025 бр. през 2010 г. на 114 004 бр. през 2014 г.), но според социологическо изследване от м. септември 2013 г., около 30% от престъпленията не се съобщават на полицията.
Регистрира се ръст на регистрираните убийства – от 399 бр. през 2011 г. на 434 бр. през 2014 г.
През 2015 г. е възстановена нормативно отменената през 2013 г. практика за предоставяне на дарения на МВР. Даренията от общински или държавни фирми са форма на скрито финансиране, отбелязва бизнесът.
Констатира се тенденция към възстановяване и разширяване на практиката за създаване на търговски дружества в системата на МВР. Внесеният в НС в края на 2015 г. проект за промени в Закона за МВР се предвижда създаването на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, вместо приватизиране на дейностите, посочват още от БСК, базирайки се на данни от вътрешното министерство.