Даваш ли даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на Робинзон Крузо?

Не мина добре публичното представяне на проектите за учебни програми по литература, но поне се откроиха някои новини. За Робинзон Крузо беше изненада наистина... Така е, г-жо Кастрева – миг невнимание и после цял живот в ироничните медийни хроники. Другата новина я подозирахме – че министър Танев е патриот.

Заместник министърът Кастрева обясни промените със стремеж към силно редуциране на академичността и претовареността на учениците. Затова в проекта за 6-и клас например едва 40% са часовете за нови знания, оставащият хорариум е за упражнения, работа с литературния материал, затвърждаване на знанията.

От друга страна, г-жа Кастрева все пак оставя вратичка – произведенията, които са отпаднали, и не са предвидени в друг клас, могат да бъдат предложени на вниманието на учениците от самите преподаватели – ако преценят. Програмата била задължителен минимум, но образователният процес не свършвал с нея.

Как ще се осъществи разтоварването с допълнително натоварване зам. министърката не навлезе в подробности, но поразсъждава по случая „Даваш ли, даваш Балканджи Йово” - отпадналото произведение в пети клас можело да бъде поставено като домашна задача, или пък, не е изключено, част от децата да проявят интерес и сами да го прочетат, защо не и да се явят на рецитал (каквито изобилстват напоследък) или да се изявят на училищно тържество. Защо не всъщност?

В програмата за шести клас отпадат Михаел Енде, Лафонтен, Андерсен, Оскар Уайлд, но предстои запознаването с творчеството на Джералд Даръл и Даниел Дефо и в това няма нищо лошо.

Разбира се „Къде си, вярна ти любов народна?”, “Вятър ечи, Балкан стене”, “Хубава си, моя горо” не присъстват, но отиват в часовете по музика, така на практика се осъществяват онези междупредметни връзки, които се споменават във всяка учебна програма в последните години.

Предполага се, че в процеса на разучаване на песните учителите по музика ще предложат и кратък литературен анализ на произведенията, за да се поддържа патриотичната линия, за която така страстно министър Танев пледира. В тази връзка – кога ще отпадне ромският „химн” „Джелем, джелем” от програмата по музика?

Затова именно и Паисиевата история се „качва” в по-горен клас. В шести клас не се разбира добре и както ясно се изрази министърът, така вместо да формираме ние „индоктринираме” национално чувство. Паисиевата история не се разбира, но „Малкият принц” – този „кратък учебник по философия” вероятно е по-лесно разбираем в тази възраст.

От друга страна с „Робинзон Крузо” ги учим „как се създава общество”” - къде на шега, къде наистина казва проф. Танев.

Друг е въпросът доколко в горния курс (в масовия случай) изобщо има интерес към литературни творби и не е ли по-добре да използваме инерцията на все още дисциплинираното изучаване на задължителното учебно съдържание на по-малките? Кога е точното време да започнем да възпитаваме в патриотизъм всъщност? И как го правим, ако знакови произведения и автори, които провокират точно това чувство са отпаднали.

Няма ги и Емилиян Станев, Павел Вежинов, Валери Петров - щели да се появят в програмите за профилирана подготовка. Едва ли за служителите на образователното министерство е някаква тайна, че в часовете за профилирана подготовка – СИП, ЗИП, учителите компенсират изоставането от редовните часове. Така че вероятността да се появят наистина е малка.

Ако в шести клас разтоварват, в осми натоварват с амбициозни произведения и автори, които в тази „хормонална” възраст сигурно ще „привлекат” интерес. Няма я съвременната българска литература, но пък ето я литературата на Античността, Средновековието и Ренесанса.

Интересът на осмокласниците се „подгрява” с „Илиада”, „Любов” на Сафо, „Антигона” на Софокъл, Библия и библейски сюжети, За да ескалира с „Декамерон”, „Дон Кихот”, „Хамлет” и творчеството на Петрарка. Българското присъствие е скромно – „Пространно житие на Константин Кирил”, „За буквите” и „Азбучна молитва”. Но в края на краищата след като в седми клас цялото учебно съдържание е посветено на българската литература и нейните автори, можем да си позволим тази европейска забежка.

„Обучението е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с литературата и с изграждането на литературни и социокултурни компетентности на ученика.”

Има ли нещо неясно?