Вавилонската кула ЕС заплашва да рухне

Не е учудващо, че Европейският съюз не може да намери решение на най-належащите си проблеми, при положение че основните му членове са изправени пред коренно различни дилеми на национално ниво.

Също като библейската Вавилонска кула, амбициозният проект, наречен ЕС, рискува да се срути, тъй като хората в него не могат да намерят единен политически език.

Слушайки Германия, ще чуем, че основният проблем е справянето с вълната от милиони имигранти и въпросът как бройката им да бъде намалена, или - както искат някои кръгове - да бъде сведена до нула.

Заслушайте се във Франция и ще чуете страна, която смята, че е в положение на война, продължава да живее в условията на повишена тревога и все още е в шок от ноемврийските атентати в Париж, при които загинаха 130 души.

Сменете на честотата на Великобритания и темата ще е единствено националният суверенитет и възможният Брексит, който ще бъде гласуван на референдума през юли и може да прекрати шизофреничното британско членство в Европейския съюз.

Погледнете на изток към Полша и ще видите хора, спорещи за политиката на правителството си да наложи контрол над медиите и конституционния съд, за това бил ли е или не бил някой комунистически информатор преди 40 години, както и за задаващата се за цяла Източна Европа руска заплаха.

В Централна Европа пък основната дискусия е как да се противостои успешно на германския натиск да бъдат наложени квоти за разпределение на бежанците.

На юг, в Италия и Португалия, въпросът е как да се постигне икономически растеж въпреки бюджетните ограничения в ЕС и как да се решат проблемите на изпитващите трудности банки. В същото време Испания е обезпокоена от каталунския сепаратизъм, политическата си парализа и риска от разделяне на държавата.

Раздразнение в Брюксел

Събирайки се в Брюксел, лидерите на тези страни не могат да решат дори какви проблеми следва да бъдат обсъждани.

През последните две срещи на върха Великобритания желаеше фокусът да бъде насочен към исканията ѝ за предоговаряне на условията за членство в ЕС и постигането на "ново споразумение" от страна на Камерън, което ще бъде гласувано на референдума на 23 юли.

Британският премиер успя да постигне това на 19 февруари, но много от европейските лидери бяха раздразнени от факта, че трябваше да се губи време за въпроси, които те смятат за странични и формални, и то при наличието на много по-належащи проблеми.

"Всички в залата за преговори и в кулоарите бяха, меко казано, раздразнени от това, че се занимаваме с неясни въпроси от детинско и формално естество, докато имаме истински проблеми в Сирия, страни членки затварят границите си - въпроси от изключителна важност, които следва да обсъждаме, а не това", коментира дипломат, участвал в разговорите.

Германският канцлер Ангела Меркел, бореща се за политическото си оцеляване срещу критиците си у дома, желаеше ЕС да се концентрира върху спешни мерки по обезопасяването на външните си граници, регистрацията на имигрантите, депортирането на някои от тях и разпределянето им между страните членки.

Отчаяна в усилията си да намери общо "европейско решение", канцлерката инициира следваща среща на върха, на която ще вземе участие и Турция. Тази среща е само броени дни преди регионалните избори във федералната република, на които антиимигрантски настроените десни могат да постигнат значителни успехи.

Френския президент Франсоа Оланд пък от своя страна отива в Брюксел, за да потърси повече взаимодействие в борбата с тероризма и подкрепа за военна акция срещу "Ислямска държава" в Сирия и Либия.

Неговият министър-председател Манюел Валс подразни германските чиновници, като използва участието си в Мюнхенската конференция по сигурността, за да критикува отворената бежанска политика на Меркел и да заяви, че Европа не е в състояние да приеме повече мигранти.

Намаляващ авторитет

За разлика от минали европейски кризи, където неразбирателствата можеха да бъдат отложени във времето и раздробени на поетапни стъпки, които превръщаха политическия диспут в технократски процес, сега очевидно няма начин да се забави или неутрализира мигрантския проблем.

Текущите събития се развиват по-бързо, отколкото ЕС може да се справи с тях. Правителствата по западнобалканския бежански път са под популистки натиск и провеждат рестриктивни миграционни политики, които са пагубни за съседите им.

В средата на февруари Австрия, която е ключова транзитна страна, едностранно въведе дневни квоти за влизащите и търсещите убежище в страната мигранти.

Показателна за намаляващия авторитет на Брюксел и Берлин бе срещата, организирана от Австрия, на която взеха участие 10 централноевропейски и балкански държави, без да присъства Германия, представители на ЕС или Гърция, основната входяща точка на повечето имигранти. На нея беше обсъдена координацията на националните действия с цел спирането на насочилата се на север бежанска вълна.

И докато лодки с бежанци ежедневно се борят със зимното море, за да дойдат от Турция, тази своеобразна блокада превръща Гърция, един от най-затруднените икономически членове на ЕС, в огромен бежански лагер.

Премиерът Алексис Ципрас предупреди, че страната му няма да стане "склад за души", и заяви, че европейския бизнес в Гърция ще пострада, ако партньорите на Атина не й помогнат за разрешаването на проблема.

Европейските страни масово пренебрегват договореностите си от миналата година за въвеждане на имигрантски квоти, а в Унгария се планира референдум дали изобщо да се приемат бежанци или не.

Великобритания и Франция предпочитат да заровят главите си в пясъка, отколкото да помогнат на Меркел, която е най-опитният и уважаван европейски лидер.

Камерън няма да приеме никакви бежанци от страх, че враждебността към мигрантите в обществото може да му коства предстоящия референдум. Оланд се страхува, че, предлагайки помощ на Берлин, ще даде стимул на крайнодясната Марин льо Пен.

Шенген във фризера

Разбирайки, че едва ли е възможно да бъдат спрени пристигащите от Турция през следващите няколко седмици, следващата стъпка на Европа, ако иска да предотврати колапса си, би била да суспендира за две години съставеното от 26 страни шенгенско пространство.

Това огромно постижение на европейското сътрудничество на континент, белязан векове наред от войни, ще бъде поставено в кома, за да се предотврати незабавната му смърт. Резултатът най-вероятно ще е появата на бразди по границите, изчезнали преди две десетилетия.

При тази ситуация Германия, със или без Меркел, би наложила гранични квоти за новите си имигранти.

И ако Европа продължава да е слаба и разделена, а лидерите й да се разсейват от вътрешните си проблеми, съюзът, послужил за основа на европейския прогрес след Втората световна война, ще започне да се разпада.