И живеещите на съпружески начала под ударите на бъдещия антикорупционен закон

Министерският съвет обсъди на оперативно заседание редактирания вариантна антикорупционния законопроект.
Припомняме, това се налага, след като през есента депутатите отхвърлиха тогавашното предложение.

Проектът на Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество ще бъде предоставен днес на четирите парламентарни групи от мнозинството – ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ.

Престои текстът да бъде предложен за междуведомствено съгласуване и за обществено обсъждане.

Новост в закона е задължението за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съпружеско съжителство.

Законопроектът предлага първата легална дефиниция на понятието в българското законодателство – съжителство на съпружески начала, продължило повече от две години.

Запазва се задължението за деклариране имуществото и доходите насъпрузите и ненавършили пълнолетие деца.

За осигуряване на по-пълна информация за имущественото състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности, е разширен кръгът на обстоятелствата, които те са длъжни да декларират. Сред новите обстоятелства са чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва (т.е. повече от 3 месеца), и обучения, ако еднократната им стойност надхвърля 10 000 лв.

Иначе, законопроектът предвижда създаването на единен антикорупционен орган – Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

Той обединява четири органа – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации.

По този начин се създава необходимата връзка между функциите по проверка на имуществените декларации, установяването на конфликт на интереси, отнемането на незаконно придобито имущество и изготвянето на тази основа на анализи за оценка на риска.

Предвидено е, че Бюрото се състои от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. Бюрото има териториални структури, а служителите ще му минават тестове за почтеност, включително и проверки с полиграф.

За ефективно осъществяване на работата си, Бюрото ще може да получава съдействие и информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридически лица и от граждани. Последното най-вероятно препотвърждава предизвикалата гнева на депутатите възможност за изпращане на анонимни сигнали до бюрото.

Друго важно негово правомощие е възможността да иска от съда разкриване на банкова тайна, както и да иска разкриване на застрахователна и данъчна тайна. Бюрото има достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър.

Кръгът на лицата, които обхваща законът, са лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, както и лицата, имащи правомощия по разходване на публични средства.

Допълнително са включени няколко категории лица в системи с повишен корупционен риск. Сред лицата, попадащи в обхвата на закона, са добавени иофицерите от висшия команден състав на въоръжените сили. Лицата вече ще подават само една декларация за имущество и интереси пред единния орган, вместо различните декларации, подавани сега пред различни органи.

Задълбочени проверки ще се образуват при несъответствие при проверката на декларацията за имущество и интереси над 20 хил. лева, при влязло в сила решение за конфликт на интереси и при сигнал или медийни публикации с достатъчно данни, преминали през предварителна проверка. Предвидени са допълнителни гаранции срещу възможна злоупотреба със сигналите.

Законопроектът предлага промени в процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се „значителното несъответствие” между имуществото и нетния доход да е 120 000 лв., а не както досега – 250 хил. лева. Уредени са възможности за снемане на обяснения от проверяваното и свързаните с него лица, както и за изисквания на сведения от трети лица.

Междувременно вицепремиерът и образователен министър Меглена Куневакоментира в парламента, че ЕК определя този закон като всеобхватен и като ключов в борбата с корупцията.

Кунева се надява до края на март месец законът да е в Народното събрание. 
Тя потвърди, че ще се разглеждат анонимни сигнали за корупция, но те все пак трябва да са подкрепени с доказателства.

„Имам надежда, че законът скоро ще се приеме”, оптимист е вицепремиерът, която вече веднъж преживя крах с този закон.

Тя не пожела да отговори на въпроса дали ще подаде оставка, ако и този път законът не намери подкрепа сред депутатите и не мине на гласуване в пленарна зала.