Ето защо снимките на природа лекуват стреса

Невролозите са убедени, че ефектът от “зелените” снимки е физиологично ехо на заложен в гените модел за естествен живот. Проучването е публикувано в новия брой на международния журнал за околна среда и обществено здраве. Психолозите, които от десетилетия развиват направлението за лечение на тревожността и преодоляване на стреса чрез картини и снимки на пейзажи със сочна растителност и водни площи изтълкуваха резултатите като подкрепа на своята теория. Най-известните школи в тази област са на руснаци и американци. 

По време на проекта учените са изследвали реакциите на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система при хора, на които предстои до минути да бъдат подложени на тест с трудни задачи, и след изпитанието.

Непосредствено преди влизането в залата за теста доброволците гледали фотоси с пейзажи, за да се види дали някои от кадрите имат потенциал да намалят напрежението на участниците, но това не се потвърдило. Независимо дали съзерцавали снимки тип бетонна джунгла, или пасторални кадри, доброволците си оставали неспокойни и фиксирани в очакващото ги препятствие.
Участниците минавали и през финално измерване на маркерите за стрес след приключването на изпита.

Но този път или след разходка в обширен парк, или след разглеждане на снимки. В единия случай - фотоси с големи пейзажни снимки с максимално реалистични цветове, в другия - урбанистични гледки.
В основата на изследването учените поставят безспорната аксиома, че при напрежение организмът реагира по модела “бий се или бягай”, като независимо от избора се задействат сходни физиологични стереотипи. Изследователите приели за базов маркер ускоряването на сърдечния ритъм - неизменна естествена проява при по-голямо напрежение.

За надеждност на резултатите от наблюдението учените снабдили доброволците със сензори за наблюдение на електрическата активност в сърцето.
Очаквано пулсът преди и по време на решаването на задачите се учестявал независимо от допускането, че природните гледки може да помогнат за овладяване на стреса.
Изненадите започвали в етапа след изпита.

Доброволците, които отивали на разходка в парка, се връщали към нормалния за тях сърдечен ритъм 3 пъти по-бързо в сравнение с тези, които оставали в затворени помещения.
Същият ефект се установявал и в групите, които не излизали от стаята, но разглеждали кадри със зеленина - дори това да не са гледки от величествена дива природа, а просто пътища, обградени от дървета. Но маркерите на стреса не помръдвали надолу след разглеждане на градски пространства, запълнени със сгради и паркирани коли, колкото и луксозни и съблазняващи да изглеждали те.