По онова време Светла работела като сервитьорка в родния си град Търговище. Неин редовен клиент бил бъдещият й приятел. Един ден те си разменили телефоните и започнали да излизат. Това бил вторият мъж в живота на плеймейтката.
През периода на връзката им тя не е имала проблеми с него, той се държал мило и си личало, че я харесва.
Нещо, което учудвало Светлана били постоянните подмятания, че много от приятелите му я харесват.
Компанията на симпатичния младеж била от елипа на Търговище - синове и дъщери на адвокати, прокурори. В малкия град това са върховете на социалната пирамида.
Един от повратните моменти в отношенията им бил, когато той й поставил ултиматум, че ако не бъде с някой от приятелите му, връзката им ще се разпадне.
В кошмарната нощ, когато въпросните приятели й се нахвърлили, Светлана била с нейна приятелка на гости у гаджето си. Дружката й си тръгнала и тя останала сама с него - пред BLife тя каза, че не се е чувствала притеснена. След около 10 минути нахлули четирима от приятелите му и започнали да я бутат и да й говорят, че това което ще се случи много ще й хареса. Започнали да я опипват и заключили вратата на стаята. Тогава още тийнейджърка Светла се уплашила и въпреки че била изправена пред четирима мъже тя успяла да избяга. Впоследствие един от компанията я настигнал и започнал да й се извинява, но тя не пожелала да се върне с него.
Следващите 1-2 години Светлана не могла да се отърси от случилото се. Травмата я преследвала и тя не смеела да излезне сама дори с приятел на по кафе.
Винаги я придружавала някоя нейна приятелка.
На въпроса знае ли какво се случва в момента с хората от въпросната търговишка компания, Светланани припомни народната мъдрост, че когато човек стане известен дори и малко, всички познати и непознати искат да му бъдат приятели. Така и някогашният й приятел. Мис Плейбой е отказала всякакъв вид контакт с него, защото на никого не му трябват псевдо приятели.