Този проблем е от години, заяви председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев. Той обясни, че заради банковата тайна юристите не знаят какви средства постъпват по въпросните сметки, пише в. "Сега".
Запорът може да се вдигне едва след като длъжникът представи документ, че на въпросната сметка се превежда заплатата му. Става дума за удостоверение от работодател, от НОИ или банково извлечение. За целта засегнатите трябва да сигнализират възможно най-бързо, за да бъде вдигнат запорът.
Проблемът обаче бил, че хората масово не знаели правата си и не се сещали да се обърнат към съдебните изпълнители за прекратяване на недоразумението. Затова от камарата ще правят информационна кампания, която да разяснява правата на длъжниците.
Съдебните изпълнители налагат запорите на сляпо, защото за тях важи банковата тайна. Когато кредитор се обърне към изпълнител и не знае банковата му сметка, издирването й става на случаен принцип. Изпълнителят обикновено се обръща с писма към големите банки и ги пита дали въпросният длъжник има сметки там. Ако получи положителен отговор, нарежда запор. Ако не, продължава да пита други банки. Ако не успее да издири сметка, издирва работодателя на длъжника през данъчните и НОИ.
Преди години е имало практика съдебни изпълнители да искат запор едновременно във всички банки, което е натоварвало длъжника с огромни такси - до 540 лв. Тази схема е спряна от Камарата с глоби за съдебните изпълнители, които постъпват така.
От миналата пролет в парламента отлежават поправки на Закона за частните съдебни изпълнители, които ще решат проблема със запорите. Депутатите обаче забравиха за тях, каза Дичев. Предлага се механизъм, който ще задължи банките да проверяват произхода на сумите по сметките и да уведомяват за това изпълнителите. Така няма да се удържат пенсии и трудови доходи над гарантирания минимум от една минимална заплата.
Същевременно стана ясно, че през миналата година съдебните изпълнители са събрали 1.25 млрд. лв.. От камарата отчитат, че броят на делата, заведени по искане на банки, е нисък, но за сметка на това събраните суми по тези дела са големи. Според тях това значи, че банките не завеждат дела срещу дребни длъжници, а в повечето случаи срещу компании.