Антология на безумствата

Видя Фидосова, че Дянков и Цветанов правят простотийки и за да не остане по-отзад - и на нея й се прищя.

След като Министърът-на-Всичко-в-Държавата реши, че може да надава уше и оче на онова, което се шушука на висок глас в он-лайн пространството, парламентаристката взе та се вторачи в интернет-сайтове и социални мрежи. И да ги озаптява с избирателен кодекс.

Опазил бог в някой форум да се появи нелицеприятен отзив за някой кандидат от нашите. Обосновано съмнение, като се има предвид кадровия потенциал на отбора на Борисов. И на титулярите, и на дългата резервна скамейка.

С юридическа скрупольозност достолепната парламентаристка поиска от министерството - гушнало под шапката си транспорта (с конските вагони на бавно гаснещите БДЖ) и информационните технологии - „легална дефиниция" що е туй, джанъм, интернет-сайт и социална мрежа. Правилна стъпка - умните хора са споменавали, че когато не познаваш нещо, имаш повече основания да се страхуваш от него. А като го опознаеш, току виж го обикнеш.

На управляващите от правната комисия, мъдро водена от Фидосова, им хрумна въпросните интернет издания, социални мрежи, форуми, блогове и прочие да бъдат рамкирани в бъдещия избирателен кодекс. За да не се допусне накърняване на честта и достойнството на кандидатите по време на предизборната борба.

Вместо правниците да се замислят как да решат двайсетгодишните проблемите на всеки вот - купуване на гласове, изборен туризъм, принципа на уседналост, турските автобуси, гласовете от чужбина и т.н. до безкрай, те се захванаха със свободната територия на мрежата. 
Всъщност, на регулация по избори по сегашната нормативна уредба подлежат само т.нар. обществени БНТ и БНР. Другите ги регулират финикийските знаци. Всички виждаме резултата. И в първия, и във втория случай...

За това, че ни очакват трудни избори говорят и нападките, и все по-острите реплики, прехвърчащи между отделните политформации. И след изпратения от премиера до главни редактори и медийни босове тест за политкоректност, явно дойде времето и на „тежката артилерия" и Фидосова се зае с он-лайн пространството.

От бдителното юридическо око обаче някак си убягна, че ако един политик (а и прост гражданин) бъде по някакъв начин оскърбен, набеден, засегнат от публикация било в печатна, електронна или интернет медия или от графит на стената на блока, в който живее, той има законовото право да получи удовлетворение, което е разписано в Наказателния кодекс.

Логично герберите пропускат и факта, че в интернет-медиите също така работят професионалисти, които (къде повече, къде съвсем по-малко) спазват етичния кодекс на българските журналисти. И без повод не обиждат. Та дори депутати. Така че намордникът е излишен лукс.

Всъщност опасенията на Фидосова и компания са донякъде оправдани. Социалните мрежи, блоговете и форумите са реалната трибуна на свободното слово в съвременния свят. 
И макар че всички ще се съгласим, че това слово не винаги е толерантно, коректно и в доста от случаите на става за четене от невинни детски очи, то в огромния си процент е откровено и честно.

Форумците са искрени и прями в своите позиции и мнения. Каквото им е на душата - това и на мишката, и клавиатурата.

Такава свобода крие рискове. За онези, за които поръчковите социологически проучвания са мерило за собствената им успешност. Защото едно е да те погалят по косъма за рейтинга, който ти отскача като баскетболист от NBA под кош, съвсем друго - да прочетеш какво мисли за политиката ти, теб и родата ти до девето коляно някой с ник-нейм, който с пещерния си английски не си в състояние да разчетеш.

Съпредседателката на парламентарната група на ГЕРБ има и силно лични причини да недолюбва интернета. Сайтове с недотам почтена репутация и доста пиперлив език активно се включиха в замесването й в парламентарен лесбоскандал, дадоха широка гласност на обвиненията в имотно облагодетелстване, отправени към нея от левицата, непрекъснато я подяждат за хранителните й навици и стройната фигура. 
Не коментираме подобни публикации. Въпрос на стил и морал. Но ако в тях се крие разковничето - не бива заради бълхата да се гори дюшека.

ГЕРБ имат далеч повече основания да се притесняват от „гласа народен". Времето на относително медийно (форумско в това число) спокойствие свършва. Лимитът на оправданието „наследството на Станишев" се изчерпва. Издънките на министрите от кабинета стават повече от успехите. Самият премиер започва да демонстрира нервност. 
А изборите в Габрово (макар и спечелени от герберите с малко) показват, че настроенията сред хората не са онези настроения, които масово да ги заведат до урните. Така че да му мисли Борисов.

Защото, знае се, на избори ходи под строй и в автобус избирателят на една определена партия, а тя няма да пусне гласа си за неговите хора. А тези, които ще бъдат засегнати от евентуална регулация на социалните мрежи и интернет-медии, преди да гласуват - мислят...