Двойната игра на Великобритания

Великобритания явно търси двойни ползи желаейки да запази постигнатите икономически договорености с ЕС, но отказвайки политически обвързаности с очевидното намерение да има свободата да оперира геополитически върху остатъците от Британската империя, получили наименованието Британска общност на нациите в края на 19 век и окончателно дефинирана като Общност на нациите през 1949 г.

Това написа в профила си във Фейсбук Илко Семерджиев.

Общността включва 16 територии, които нямат самоуправление, 32 републики и 5 монархии, които се координират и субординират от Секретариат на ОН базиран в Лондон. Общите действия, политики и стратегии са в областта на външната политика, икономическото развитие, културата, спорта. Общата територия на 53-те държави членки е почти 30 млн. кв. км. с около 2.25 млрд. население, а ролята на глава на общността от 1952 година изпълнява британската кралица Елизабет II.

Тези факти, надявам се, обясняват твърдото придържане на Великобритания към конституционен монархизъм, нежелание за политически ангажименти с ЕС, желание за икономически ползи от европейските страни-членки и досегашната успешна практика на двойна езда, съответно – полза. Крайно неудачно е останалите страни-членки и особено България да говорят за евроскептицизъм предвид англоскептицизма към ЕС.

Фактът, че Великобритания се самоотстрани от едната ясла показва, че и имперски настроените елити допускат грешки, за които ще си платят подобаващо. А ние можем само да се поучим и от стратегиите, и от грешките им. Засега ЕС се държи както е редно, дано продължи така, а ние да се включим малко по-умно в отворилата се възможност. Или поне да не се прострелваме в коляното...