Кръвна картина

Пълната кръвна картина е изследване, което се използва за профилактика и диагностика на множество патологични за организма състояния. Представлява панел от кръвни изследвания, даващи обстойна информация за кръвните клетки.

Състав на кръвта

Ако вземем един стъклен цилиндър кръв, на която сме попречили да се съсири, и я оставим да се утаи или я излеем в епруветка, която впоследствие да центрофугираме, ще видим, че тя се разделя на три пласта:

• най-горен (полупрозрачен), съставящ около 56-57% от общото количество на кръвта, нареченплазма.
• среден (много тънък бял пласт), образуван от белите кръвни клетки - левкоцити.
• най-долен (червен пласт), образуван от червени кръвни клетки - еритроцити и кръвни плочици -тромбоцити.

Общо двата пласта - средният и долният, образувани от различните видове кръвни клетки или формени елементи на кръвта, съставят около 43-44% от общото количество на кръвта.

1. Кръвна плазма

Течната част на кръвта се нарича кръвна плазма. Представлява жълтеникава, полупрозрачна лепкава течност със значително по-голяма плътност от тази на водата, в която са разтворени неорганични и органични вещества. Около 90% от състава на плазмата е вода, а останалите 10% са органични и неорганични вещества.

Вода 90.5 

Белтъци 8.0

Липоиди 0.3

Неутрални мазнини 0.2

Глюкоза 0.12

Пикочина 0.03

Аминокиселини 0.008

Натрий 0.3

Калий 0.2

Калций 0.012

Хлор 0.35

Бикарбонати 0.16

Фосфати 0.03

От таблицата става ясно, че плазмените белтъци са основна част, като те биват три вида: албумини, глобулини и фибриноген.

• албумините се характеризират със способността си да се свързват и отделят вода. По този начин играят важна роля като регулатори на количеството вода в организма;
• глобулините са носители на имунните тела;
• фибриногенът играе важна роля в процесите на кръвосъсирване.

От друга страна, неорганичните вещества в плазмата са представени от редица соли - натриеви, калиеви, калциеви, магнезиеви и др., под формата на хлориди, сулфати, фосфати и бикарбонати. Известно е, че най-голямо количество е отредено на NaCl - около 60% от всички соли. Основната и най-важна функция на солите в плазмата е поддържането на постоянно осмотично налягане в организма.

2. Формени елементи - Er, Leu, Tr

• Еритроцитите (Er) - червените кръвни клетки представляват малки безядрени клетки, свободно плуващи в кръвта, с форма, наподобяваща двойно вдлъбнати питки. Средният живот на еритроцитите е около 120-130 дни, като през това време те постоянно се "похабяват", след което се отделят в черния дроб и слезката, където се разрушават. Броят на тези клетки е доста голям - при мъжете в 1 куб. мм кръв се съдържат средно около 4 500 000-5 000 000, а при дамите - около 4 000 000-4 500 000 еротроцита.
  
  Имайки предвид, че количеството кръв в организма е около 5-6 л, лесно може да се пресметне, че общият брой червени кръвни клетки е около 25-30 билиона. Броят на еритроцитите е различен при различните физиологични състояния на организма. Например, при повишена мускулна работа техният брой значително се увеличава. Това се дължи на свиването и разпускането на кръвните депа.
  
  Основната функция на червените кръвни клетки в организма е свързването и пренасянето на кислорода и въглеродния диоксид с помощта на багрилно вещество, наречено хемоглобин (Hb). Неговото количество в в отделния еритроцит е около 32% от състава му, а в цялата кръв - около 16%.
  
  Нормалното съдържание на хемоглобина в кръвта на човека, изразено в проценти (по Сали), е 100% при мъжете и 90% при жените, с физиологични колебания ±10%. Това означава, че в кръвта на жените нормалното съдържание на хемоглобина е между 80 и 100%, а при мъжете - между 90 и 110%.
• Левкоцити - ядроносни, свободно плуващи в кръвта клетки, с различен вид и размери (от един до три пъти по-големи от червените кръвни клетки). Белите кръвни клетки се образуват в кръвотворните органи и имат сравнителни кратък живот - само няколко дни.
  
  В 1 куб. мм кръв се съдържат от 5 000 до 9 000 кръвни клетки, но при редица болестни или физиологични състояния техният брой може да се увеличи или намали. Тези състояния са известни като левкоцитоза (увеличен брой) и левкоцитопения (редуциран брой).
  
  Увеличаване на броя на белите кръвни клетки може да се наблюдава след усилена мускулна работа, както и при редица заболявания, главно с възпалителен характер. Намаляването на клетките е сравнително рядко състояние, което се проявява при болести, като малария, коремен тиф и др.
• Тромбоцити - най-малките формени елементи на кръвта. Изключително малки (3 до 4 пъти по-малки от червените кръвни клетки), безядрени клетки с форма на звезда, като техният нормален брой е от 200 000 до 400 000 в 1 куб. мм. кръв. Образуват се в червения костен мозък при разпадането на най-големите клетки в човешкото тяло и играят първостепенна роля в процесите на кръвосъсирване. При наличие на болестни състояния количеството на тромбоцитите в кръвта намалява.

Какво включва пълната кръвна картина?

Хематологични изследвания на:

• хемоглобин (Hb);
• хематокрит (Hct);
• еритроцити - среден обем на еритроцитите (MCV), средно съдържание на хемоглобин в един еритроцит (MCH), средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите (MCHC);
• левкоцити;
• тромбоцити;
• СУЕ (т.нар. скорост на утаяване на еритроцитите);
• диференциална кръвна картина;
• морфология на еритроцитите.

Референтни граници

За да разберем какви са референтните граници за мъжете и жените, е необходимо да поясним какво наричаме референтна стойност. Според специалистите в областта на клиничната лаборатория това е параметър (гранична стойност), с която се сравнява наблюдаваната стойност с цел интерпретация.

Еритроцити         мъже         4.4÷5.9        1012/l

                            жени         3.7÷5.3        1012/l

Хемоглобин       мъже         135÷180        g/l

                          жени         120÷160         g/l

Хемоглобинови фракции

Hb A                                        92÷96          %

HbA2                                      2÷3              %

Hb F                                       0.3÷1.0         %

Гликиран HbA1C                    до 6.4            %

Хематокрит        мъже           0.40÷0.53

                           жени           0.36÷0.48

MCV                                         82÷96          fl

MCH                                        27÷33          pg

MCHC                                     300÷360        g/l

Ретикулоцити                0.002÷0.018   (24-84 x 109/l)

Левкоцити                     3.5÷10.5           109/l

Тромбоцити                   130÷160           109/l

СУЕ        мъже до 50 год     до 11         mm/h

             мъже над 50 год.  до 15         mm/h

             жени до 50 год.    до 12         mm/h

             жени на 50 год.   до 20          mm/h

Клинично значение на резултатите

Определянето на броя на левкоцитите е едно от най-често извършваните лабораторни изследвания. При възрастни организми (независимо от пола) белите кръвни клетки нормално се движат между 4.5-9.0.109/l, в амбулаторни условия - 3.5-10.5.109/l. През последните години се наблюдава тенденция към по-ниски стойности.

Освен това са налице и денонощни колебания, които се изразяват в по-ниски стойности сутрин. Физическите упражнения, стрес, емоции, интелектуално напрежение, както и приемът на храна могат да увеличат броя на левкоцитите. 

Увеличеният брой левкоцити (левкоцитоза) най-често се наблюдава при бактериални възпалителни процеси, успоредно с тяхната патологичност (напр. сепсис, менингит, скарлатина, ревматизъм, бактериална пневмония, панкреатит, апендикс и др.). От друга страна, пониженият брой бели кръвни клетки (левкоцитопения) се наблюдава при някои вирусни инфекции - грип, морбили, туберколоза, системно гладуване, както и при прием на някои лекарствени средства.

Промяната в броя на еритроцитите пък е сигнал за някои от видовете анемия, докато промяната в броя на тромбоцитите показва инфекциозно или токсично за организма състояние.

Намаляването на концентрацията на хемоглобина в кръвта, известно като олигохромемия, се наблюдава се при анемии с различна етиология - след кръвозагуба, при дефицит на желязо, витамин В12, фолиева киселина и др. А повишената концентрация (или т. нар. хиперхромемия) се наблюдава при вродени сърдечни пороци и най-често се съчетава с увеличение на еритроцитите.

Информацията, която ни дава промяната в броя на ретикулоцитите и хематокрита, обикновено е свързана с някои от видовете анемия. Скоростта на утаяването на еротроцитите е мярка за стабилността на добре размесена суспензия от еритроцити в кръвта.

Ускорена СУЕ се наблюдава при инфекциозно-възпалителни заболявания: бъбречна недостатъчност, ревматизъм, увреждания на черния дроб, инфаркт, анемии, както и при бременност от 10 до 12 седмица. Забавена СУЕ – при увеличени мастни киселини, под влияние на някои лекарства, хепатит и др.

Когато резултатите вече са готови...

Трябва задължително да потърсим мнението на специалист. В никакъв случай не бива да разчитаме на "собствените си способности" в процеса на разчитане на резултатите от изследването. Вярно е, че има достатъчно налична информация, независимо дали източникът е интернет, различни проспекти или дебелите медицински книжки, но мнението на специалист в случая си остава безценно.

Тази статия също така има единствено насочващ характер, като цели да ви осигури някакъв ориентир, който да ви покаже дали в организма е налице болестен процес или сте съвсем здрави.

Ресурси

• "Клинична лаборатория" - проф. Д. Дочев, Медицина и физкултура, 1985
• "Анатомия и физиология на човека" - проф. Д. Пенев, София 1980