Сроковете
Пилософ и Шарков обясниха, че сега срокът за разглеждане на документите от Обществения съвет е 45 дни, но той ще се сведе до 20 дни. В самото предложение за нов правилник обаче пише, че директорът на фонда ще насрочва заседание не по-късно от 45 дни от датата на подаването на заявлението или не по-късно от 10 дни, след като се е получила оферта за лечение от лечебно заведение по конкретния случай.
Противоречието идва от там, че сроковете, които са поставени в двата варианта на правилника, са спрямо различни етапи на процедурата. В сега действащия правилник 45 дни започват да се броят от датата, на която преписката е пусната за експертно мнение на външните консултанти, а в новия - ще е от подаването на заявлението. Всъщност най-много е намалено времето, с което разполагат специалистите за изготвяне на експертното становище - от 14 на 7 дни.
"Така или иначе проблемът не е в сроковете такива каквито са по правилника в момента, а че не се изпълняват", коментира Величкова. Освен това времето за получаване на оферта, особено от лечебни заведения в чужбина, които не подлежат на регулациите на фонда или на здравното министерство, няма как да се предвиди - тя може да дойде след месец, или след два-три месеца, а с този срок е обвързано и разглеждането на заявлението от Обществения съвет, отбелязва тя.
Мнение от специалист
Друга, по-съществена промяна е, че вместо индивидуални експертни становища от специалисти в дадена област, правилникът предвижда само националните консултанти, ръководителите на научни дружества и специални лекарски комисии към лечебните заведения (ЛКК) или лекарски конисилиуми, свикани по искане на директора на фонда, да изготвят становища за постъпилите случаи. Това може да забави целия процес, защото при комисиите е обвързано със свикването на много хора едновременно, но освен това ще създаде предпоставка за корупция, защото тези лекари и членовете на комисии ще са известни, смятат противниците на предложенията в Обществения съвет.
"Болниците обикновено свикват такива комисии, когато става въпрос за собствените им пациенти. Как така, на какво основание фондът ще ги задължи да обсъждат и тези случаи? Може би министърът ще ги задължи с някакъв поднормативен акт, но в предходните и заключителни разпоредби не е посочено някакво последващо действие по този въпрос", казва Красимира Величкова. За момента и болниците не са известени и не им е искано мнението за тази новост.
Ако лечението ще продължи в същата болница, това ще пречи на безпристрастността на комисията към избора на лечението. Когато са две-три независими становища от специалисти, както в момента, лесно може да се провери обективността на препоръките за лечение, докато в комисията няма да има сверка, защото тя ще излиза с единно мнение. "И в момента правилникът дава възможност само със становище от лекарска комисия случаят да бъде представен пред Обществения съвет, но това и сега не гарантира интересът на детето", отбелязва дългогодишният член на Обществения съвет.
Изисквания
Намаляват се 12-те декларации, които трябва да попълнят родителите за кандидатстване, но пък се увеличават изискванията към тях за представени документи. Към медицинската документация според новия правилник се изисква например документи от лекарски комисии и повече експертни становища като аргументации защо детето да се лекува в чужбина и защо не може в България и др. Например при кандидатстване за трансплантация, родителите трябва да искат "стантовище от лечебното заведение, включило пациента в служебния регистър на лицата чакащи трансплантация на ИАТ, съдържащо преценка относно възможностите за нейното провеждане в България, както и причините, в случай на невъзможност".
"Има още няколко такива нови медицински документации, които се искат от родителите и накрая се посочва, че ако те не успеят да ги набавят, Фондът ще ги иска по служебен ред. Ами защо да се тормозят родителите, щом има такава опция и това така или иначе са служебни документи, които би трябвало фондът да търси по служебен път?", коментира представителят на Обществения съвет.
Път и престой
Според правилника в момента фондът покрива разходите по път и престой при пътуване за лечение в чужбина на дете и един негов придружител. Ако влезе в сила новият правилник обаче, тези разходи вече ще се плащат в размери до определените в Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, където има ограничения.
Това не е от интерес за децата, убедена е Карисимира Величкова. Може да се наложи родителите да доплащат за престой, защото много чужди болници имат изисквания за това къде да пребивават децата, особено ако са на специфично лечение - може да има изискване да са близо, да не пътуват, да не се излагат на опасности от зарази сред големи групи хора. По думите й промяната се предлага без какъвто и да е анализ на броя на заминалите деца и разходите по време на лечението им.
Величкова дава пример за проблемите във фонда по тази линия в момента: има дете във Франкфурт с двамата си родители, което трябва да остане там една цяло година за лечение. Фондът им е казал, че ще им плати престоя, но не им помага за това да намерят квартира. Те вече са там и са отседнали в болницата, но няма как да останат в нея за цялата година. Същевременно нямат как да си наемат апартамент, защото родителите нямат нито работа нито кредитна история в Германия за пред тамошните наемодатели. "Има действителен риск за тези хора да останат на улицата", казва тя.
Пропуски
На фона на леките изменения, които прави новият правилник, за запознатите проличават пропуските в него. "Не е регулиратно това, срещу което имаше големи възражения след началото на скандала – български лекари да могат да бъдат командировани като придружаващи лица. Това се цитираше в доклада за фонда като голямо нарушение, но въпросът не е разрешен и с новия документ", отбелязва Величкова.
"Освен това в новия правилник няма абсолютно нищо, което да регулира медицинските изделия. Изисква се от нас Обществения съвет и от директора да одобряваме някакъв списък с медицински изделия, да изисква от болниците да имат обществени поръчки, но това изглежда като усложненине, отколкото като решение", казва Величкова.
Колкото до идеята членовете на Обществения съвет да осигуряват "резерви", т.е. да посочват свой заместник, в случай че им се налага да отсъстват от планирано заседание, тя не смята че това е съществено, защото досега такъв проблем така или иначе не е имало. "Истината е, че събирането на кворум никога не е било проблем. На практика от 6 години насам не е имало непроведено заседание поради липса на кворум, с изключение на едно провалено заседание точно след арестите, когато всички бяха объркани и шокирани. Второто непроведено заседание от тогава до сега беше, защото директорът на фонда го отмени, а не защото не е имало кворум, както беше съобщено на медиите" посочва Красимира Величкова.