Господин Начев, разкажете как стана превратът в Международната ортодоксална банка и тя бе отнета от Вас от група миноритарни акционери в нея?
В началото искам да обясня накратко механизма, по който действа банковата система. Никое юридическо лице нямаше право да придобива повече от 5, а в момента над 10% от банка, ако не притежава предварително разрешение от БНБ. Затова фирмите Юкос и Феста взеха по 5% в Международната ортодоксална банка, а Петя Славова и Митко Събев като физически лица – по 1%. Пак според закона обаче цялата сделка е нищожна, понеже тези лица се оказаха свързани. Все едно, те придобиха акциите. Но тези акции бяха на приносител: даваха право на дивидент, но не даваха право на глас. Капиталът на банката беше разпределен 50% на такива акции и други 50% акции с право на глас. Естествено, акциите на приносител не се вписваха в книгата на акционерите, понеже всеки би могъл да ги представи. През 1997 г. беше гласуван нов Закон за банките, според който всички акции трябваше да станат поименни до 31 декември 1997 г., след като се регистрират. Нерегистрираните по закон ставаха нищожни. Как обаче една фирма без разрешение на БНБ да мине 5% от капитала като впише дори една поименна акция повече?
На какво основание съдът призна тези акции?
Уредиха го квесторите, които след това стана изпълнителни директори на банката – назначиха ги със заплати по 20000 долара и ги качиха на мерцедеси, което е корупционна практика. Проведоха незаконно Общо събрание на 8 април 1998 г. Питам: ако въпросното събрание отменя всички решения от 1997 г., тогава за какви акционери претендират, че са. Митко Събев навремето обясни решението на съда с липсата на книга на акционерите в банката. Което не отговаря на истината, тъй като въпросната книга бе предадена при проверка на банковия надзор, а освен това във всички съдебни регистрации и пререгистрации съдържат имената на акционерите.
Вие самият колко процента контролирахте?
При условията на скрито попечителство контролирах 88,98%. При увеличението на капитала през 1997 г. от 2,2 на 32 сегашни милиона лева се записа в книгата на акционерите запазеното право на учредител – акционер върху 28 681 000 акции от 30 000 000. Не само, че не съм им продавал нищо, но и тази емисия не е изпълнена. Беше много смешно, че въпросните лица искаха да се пишат акционери – учредители на банката. Как да стане, като банката е учредена през 1993 г., има лиценз от 1994 г., а Юкос (после Нафтекс) е регистриран през 1995 г!
Не се ли опитахте да си върнете банката?
По мой иск СГС ги обяви за нищожни, обжалваха. Все пак в петък, 13 октомври 2002 г. се върнах в моята банка, защото ВКС реши, че последвалите отстраняването ми решения са нищожни и в Държавен вестник бяха отписани всички решения на общи събрания след 1997 г. Възстановиха ме, влязох. Помня дори, че по онова време банката се охраняваше от ИПОН – фирмата на Бойко Борисов. В часа следобед влязох, в 5 Емилия Миланова – тогава подуправител на БНБ, ми прати квестори. Било борба срещу съдебния произвол. Квесторите, и те впоследствие бяха назначени за изпълнителни директори, признаха Петя Славова за управляващ на банката. Съдия Елка Пенчева еднолично отмени влязлото в сила решение на ВКС. Предната съдийка, вписала незаконно решение в банката беше Костадинка Наумова – днес един от членовете на ВСС, избрна по времето, когато приятелка на Петя Славова беше правосъден министър. В тази връзка сигурно не е случайно, че точно тази банка обслужва и агенцията по вписванията, а по време на Тройната коалиция – и повечето важни съдилища в страната, включително Варненския съд. Той пък се опита да узакони преврата в Петрол неотдавна.
Какво се случи, след като Ви отстраниха за втори път?
Преименуваха за пореден път банката. След първия преврат от Международна ортодоксална, стана Нефтинвест, а след втория преврат – Инвестбанк.
Случайно ли е, че Петрол точно тогава напусна банката?
Едва ли е случайно. Понеже се изморих от тези битки, един мой приятел – малък акционер на име Тодор Стоянов успя на 26 ноември 2009 г., естествено след падането на Тройната коалиция, чрез съда да отмени решенията от 2002 г. Отново бе възстановено положението отпреди първия преврат – т.е. от 1997 г.
Минали са 9 месеца, а не сте си върнали банката де факто?
Пиша кротки писма до БНБ, но нали големият уреждач Тони Кръстев – човекът, който действа активно и по линия на Петрол, “помага”, та БНБ все ме пита какъв съм бил аз на банката. Зная, че пак ще се върна в Банката на международното православие, предвидена за огромни геостратегически проекти, а не за обслужване на 3 делфинчета. Ако ще трябва да ме възмездяват, парите с лихвите са над половин милиард! Лошото е, че по тях солидарен длъжник, заради действията на назначените от нея квестори, е държавата.
Коя всъщност беше ябълката на раздора?
Петя Славова беше шеф на клона ни във Варна. Тя си самоотпусна – т.е. даде на своята фирма Феста, без разрешение от УС на банката, кредит от $3,5 млн. за приватизацията на Черноморско злато – винпром Поморие. Явно точно тогава Събев не е можел да вземе тези пари от ЮКОС или иначе казано – от Ершов. Но компанията стана гарант по заема, доколкото знам, по идея на споменатия вече Тони Кръстев. Понеже не се получи разрешение за кредита, парите на ЮКОС бяха блокирани. Имаше един хубав материал на Галя Прокопиева по онова време в Капитал със заглавие: Два отбора ченгета спорят за Ортодоксалната банка. Какво се получи в резултат на блокирането на сметката? ЮКОС организира бранша, а ние обслужвахме Нефтохим, да си дръпне парите от банката – 50 милиона марки. В същото време Чавдар Кънчев отказа да ми възстанови провизиите в Булбанк, където другите банки държаха гаранциите си. Все пак успяхме да дадем на фирмите всичко, без тези $3,5 млн. на ЮКОС по гаранцията на Феста.
Какво се случи с тези пари?
Веднага след преврата квесторите веднага разблокираха парите. Половин час по-рано Банков надзор с шеф Емилия Миланова вече беше дал разрешение същите пари да влязат като капитал на банката.
Каква е връзката в цялата история на Любен Гоцев, който в свое интервю неотдавна се оправадаваше нещо по повод участието си в банката?
Любен Гоцев ми препоръча Митко и Петя, които бяха управители на студентска кооперация Бонита М и търгуваха с бяла техника. Бяха теглили кредит от Сирбанк, с който трябваше да се вземат 51% от Кредитекспрес банк, сега Токуда. Стоян Александров, който беше финансов министър, им отказал, защото проверил, че капитал на банка се взема със заем от друга. Но явно младите хора вече имаха мерак за банкери. След това моята банка беше взета на абордаж, както написа Волен Сидеров по онова време в Монитор. Нали знаете какво е абордаж? Пиратско превземане на кораб. Модерната терминология е още по-красива: “райдърство” или “обяздване” в превод на български. Та сега Любен Гоцев казва, че съм го бил обвинил, че ми е взел банката, а то съдът ми я бил отнел.
Да не би той да отъждествява себе си с препоръчаните от него хора?
Ще се изразя литературно – исторически: ако това е нещо като Бандата на четиримата: Гоцев – Събев – Славова – Кръстев, ролята на стария е на художествен ръководител. Тъй като той от друга работа не разбира.
Чудя се дали по терминологията на министър Цветанов това не се ли нарича ОПГ?
За какво всъщност става въпрос в цялата тази покъртителна история за обяздването на една малка българска банка?
Става вопръс за една схема и сценарий, който вече беше приложен в моята банка, а сега се разиграва в Петрол. Дано синовете на руски олигарси да го прочетат, за да не ги сполети съдбата на Начев и Ершов.