На американците им писна

Глас народен – глас Божи! В САЩ толкова го закъсаха с кризата, здравната реформа и войните в Ирак и Афганистан, че народът поиска пълна промяна във Вашингтон. 

И колкото и невероятно да изглеждаше само допреди няколко дни, сега това е реална възможност. Едно гражданско обединение, стъпващо на яростта и отчаянието от действията на политическия елит, се вдигна на бунт срещу властта и засега се справя повече от добре.

Предвид факта, че властта е в ръцете на демократите и техния президент Барак Обама, съвсем логично новото народнополитическо движение тръгна от Републиканската партия. Крайнодесни консерватори изразиха на глас несъгласието си от „мекото” според тях противопоставяне на партията им срещу държавната намеса в икономиката, противоречивата здравна реформа, липсата на конкретни резултати от военните кампании, водени от САЩ по света. 

Така преди година се появи Чаената партия. Без много-много да се официализира с манифест, устав и т.н., тази партия изкара на преден план това, което наистина вълнува редовия американец – ограничаване на държавната власт и намаляване на данъците. Просто и ясно. 

Движението взима името си от прословутия протест от 1773 година в Бостън, когато американските заселници се вдигат на бунт срещу поредния данък, наложен им от Британската империя. Те щурмуват британски кораби, превозващи чай, и изхвърлят товара им в океана.

Аналогията е красноречива. 

Чаената партия получи подкрепата на Сара Пейлин, станала обект на непрестанни подигравки преди, по време и след президентската кампания, в която беше кандидат-вицепрезидент на Джон Маккейн и претърпя съкрушителна загуба от Обама и Джо Байдън. Пейлин обаче заложи на популизма и сега Вашингтон я взима съвсем насериозно, протрепервайки при мисълта за президентските й мераци за 2012 година.  

Всъщност може би най-характерното за Чаената партия е липсата на до болка познати лица от политиката. Залага се на хора без особен опит, на хора от народа. Хора, които знаят какво точно иска обикновеният американец, защото самите те са такива. Няма дългогодишни кариери, няма лобита.

Логично първите реакции след формирането на движението бяха силно скептични. Никой не е предполагал, че тази партия има дори и минимален шанс да предизвика радикални промени в Републиканската партия, камо ли да разбие двупартийния модел в страната – световен лидер. 

Но ето че дойдоха вътрешнопартийните републикански избори преди предстоящия през ноември вот за американския Конгрес. И Чаената партия започна да трупа победи. Нейни кандидати се разправиха с фаворитите на голямата стара Републиканска партия в няколко щата, сред които Невада, Колорадо, Юта, Аляска, Кентъки и Флорида. 

Нито един от тези триумфи обаче не предизвика такъв шок в ръководството на консерваторите като победата на Кристин О`Донъл в Делъуеър. Маркетинговата консултантка, придобила известност най-вече с липсата на вкус при избора на тоалети, беше предпочетена за кандидат за сенатор от републиканците пред титан в политиката като Майк Кесъл – човек с 40-годишна кариера. Когато хората се страхуват от правителството, това е тирания. Когато правителството се страхува от хората, това е свобода”. Репликата е заимствана от Томас Джеферсън и обръщането към риториката на третия американски президент и автор на Декларацията за независимостта е абсолютно търсен ефект. Точно какъвто е необходим за надъхания с патриотизъм американец. 

„Това е по-скоро кауза, отколкото изборна кампания. И каузата е възстановяването на Америка”, заяви пред поддръжниците си О`Донъл. „Ние, хората, ще бъдем чути от Вашингтон още веднъж”.

А народът иска това. Иска да бъде чут, иска да разбере защо плаща за алчността на банките например. 

Именно на базата на нарастващото недоволство от решенията на президентската администрация и Конгреса, Републиканската партия се надяваше да окупира Капитолия. Демократите се бяха предали. Сега балансът обаче е нарушен. 

Хората на Обама доволно потриха ръце, че техните кандидати няма да имат проблеми срещу непопулярни републикански фигури като тези от Чаената партия. 

„Републиканците избраха екстремисти пред стабилните кандидатури, така че вече имаме доста сериозен шанс за успех в редица щати”, коментираха от Демократическата партия. 

Ентусиазмът им обаче може да бъде охладен. Един от основните козове на демократите срещу връщането на съперниците им на власт в Конгреса е, че това ще е връщане към миналото управление, при което на практика кризата достигна своя пик. 

Сега този коз губи стойност просто защото кандидати на Републиканската партия стават „бунтовници”, които се противопоставят и на собственото си ръководство, настоявайки за спешни реформи.

Дали Чаената партия ще се окаже само фойерверк, който да „светне” елита, че трябва да се промени, или ще усети народния гняв, или пък ще се превърне в истински фактор в американската политика, ще се разбере в началото на ноември. Не трябва да се правят грешки. Ще подкрепим всеки, спечелил републиканска номинация на първичните избори”. Всеки!