Заминаваме за Олимпиадата в Рио без опитни бойци и без звезди

Само след броени дни милиарди погледи от целия свят ще бъдат насочени към Рио де Жанейро – новата световна олимпийска столица. Общо 306 комплекта медали в 28 вида спорт чакат да разберат своите притежатели, а нас българите, разбира се, най-много ни вълнува въпросът: Колко медала ще донесат родните спортисти от игрите в Бразилия? Отговорът ще научим на 21 август, а дотогава може да направим само едно – да пожелаем силно успех на родните спортисти и да им стискаме здраво палци в големите битки!

Фактът, че българският спорт от близо 2 десетилетия се движи по инерция, е ясен за всички. Тази инерция обаче логично постенпенно отслабва след Атина 2004 година, за да се стигне до скромните 2 (засега) медала от игрите преди 4 години в Лондон. Сега, в Рио де Жанейро, общо 51 спортисти ще защитават честта на България. Трябва да отбележим – това ще бъде най-малобройната ни група от игрите в Мелбърн през 1956 година, когато сме били с 43 състезатели. Макар че реално разликата с делегацията ни в Лондон от преди 4 години идва от липсата на волейболния ни отбор, който сега остана зад борда заради безумните правила на квалификациите в този успешен за нас спорт.

Въпреки тези черни краски, Олимпиадата в Рио може да се окаже повратен момент в развитието на родния спорт и колелото макар и бавно отново да се задвижи! Дано да бъде така! В последните години най-после започна да се инвестира лека полека в спорта – появиха се нови зали, писти, стадиони, стари бяха ремонтирани, а държавата се опитва да привлече младите отново към спорта. Разбира се, все още сме далеч от истината, нищо няма да стане с магическа пръчка, но все пак на фона на нищо неправенето в последните почти 2 десетилетия трябва да отбележим и малкото хубаво.

Олимпиадата в Рио де Жанейро със сигурност няма да е лека на родните спортисти. Всъщност тя ще бъде първата без легендарните ни опитни бойци, без "старите кучета", които бяхме свикнали да спасяват положението със своя опит и класа. Да, в Рио вече няма да видим Данчо Йовчев, Мария Гроздева, Петър Стойчев – последните ни останали шампиони, замесени от старата шампионска мая. Няма да видим и Станка Златева, върху която тежаха очакванията на цяла нация в 2 Олимпиади за олимпийско злато.

Сега в Рио заминаваме без опитни бойци, без звезди. Единственото изключение е винаги лъчезарната и раздаваща се до последно Ивет Лалова, която съвсем логично бе избрана да бъде знаменосеца ни на откриването на игрите. В цялата ни делегация най-възрастният ни олимпиец е роден през 1980 година – годината на Олимпиадата в Москва. Това значи, че почти никой от родните олимпийци не е бил роден по времето на мечето Миша, а малцина от тях са станали свидетели като деца на “златната” за българския спорт Олимпиада в Сеул през 1988 година. Затова е повече от сигурно, че тези момичета и момчета се нуждаят повече от всякога от подкрепа и кураж. И понеже малцина ще успеят да ги подкрепят на живо чак в Бразилия, останалите поне може и трябва да им стискаме палци и да бъдем мислено с тях.

Колко медала ще спечелим ли? Реално имаме щанс за няколко – в борбата, в художествената гимнастика, в бокса, в спортната стрелба, защо не в кану-каяка или леката атлетика? Но сега не е времето за голямата кошница, нито обаче пък за отписване на шансовете ни. На фона на състоянието на родния спорт 2-3 медала на гърдите на родните спортист ще са прилично постижение. А дай Боже те да ни изненадат с повече.

Защото всички тези 51 спортисти може би ще са част от бленуваното ново начало за родния спорт. А дали то ще се състои – предстои да видим. Сега е времето единствено да кажем: Успех български момчета и момичета. Ние вярваме във вас!