Бунт срещу системата: Успели българи ровят в боклука!

Българи на бунт срещу системата. Десетки млади хора у нас отказват да бъдат част от капиталистическата мелачка, заради която над 40% от годната за ядене храна се изхвърля. Затова избират да набавят своята от кофите, разказва пред "Труд" 22-годишната Вероника Янева.

Още от дете тя не се свени да взема каквото й е нужно откъдето трябва, а сега го прави и с по-висша цел. Определя се като "фрийган". 

Думата идва от английските free и vegan и може да се преведе като "свободно веганство". Според последователите му у нас това е течение в актуалния начин на хранене, който включва единствено растителни продукти и се бори срещу жестокостта с животни.

"Фрийганизмът" наследява част от идеите на анархизма, феминизма и ЛГБТК (LGBTQ+) движенията, отрича комерсиалния модел на производство на храна и се опитва да помогне на околната среда, като намали излишъците, разясняват фрийвеганите у нас.

Общността им наброява няколко десетки души, които въпреки парите, които изкарват, осигуряват част от прехраната си от контейнерите за боклук.

Според тях над 1,3 млрд. тона от произведената храна в света се губи поради лоши практики при събирането, съхранението и методите на транспорт, както и безотговорното отношение на търговците на дребно и потребителите. Това повлича след себе си социална, хуманитарна и екологична катастрофа.

"Отричам социалната норма, че трябва да съм засрамена да взема нещо от кофата, защото някой е решил, че е боклук", категорична е Вероника, която работи като копирайтър.

Движението може да се проследи до 60-те години на миналия век в някои от най-богатите страни в света като социален бунт на младите срещу политическата действителност.

У нас като акт на бунт е сравнително ново явление, но всеизвестно съществуват огромни маргинални групи, за които изхранването от кофите за боклук е начин на живот и единствено препитание.

За Вероника не действителността определя битието, това е нейн избор. Тя разказа, че често успява да намери недокоснати големи количества плодове и зеленчуци. От тях си приготвя салати. Чести представители в тях са бананите, авокадото и дори мангото.

"Лесно се намират екзотични плодове, тъй като българският потребител не е свикнал с тях, купува ги инцидентно. Те бързо се изхвърлят от големите вериги, когато загубят търговски вид", разяснява фрийганката.

Други нейни любими продукти, които може да се намерят в кофата за боклук, са леща и нахут, с които тя не се свени да си готви. Там човек може да намери и по-скъпи продукти като соево мляко, готови салати и безглутенови хлябове, за които е изключително актуално да се дават много пари напоследък, със задоволство отбелязва Вероника.

Вероника не се срамува да вземе всичко, което може, от кофите за боклук в София. С намерената храна тя често си устройства пирове. Сред най-ценните й находки са екзотични плодове и безглутенови хлябове.

Стоката, която не стига до хората

Около 670 тона храна годишно се изхвърлят само в България. Простата сметка показва, че всеки пети килограм продукти изобщо не стига до потребителя и отива на боклука.

Това не означава, че количеството стока би могло да бъде дарено на хора в нужда. Причината е, че държавата не предлага законови стимули, които да карат търговците да даряват храната без търговски вид или с изтичащ срок на годност.

Ако някой иска да не изхвърля, а да предоставя храната си, трябва да плаща ДДС върху нея. Едно от съображенията на властта положението да остава така, е евентуалната вратичка, която би се отворила в закона и която би позволила злоупотреби.

Затова и у нас идеята за банка за храна все още не може да заработи.