На 84-годишна възраст почина Никола Анастасов.
Големият български актьор се е споминал в понеделник вечер след продължително и тежко боледуване. Това съобщи пред БНР синът му Чавдар Анастасов.
Датата на погребението му все още не е уточнена.
Произхожда от бедно семейство. Преди да постъпи да учи актьорско майсторство, Анастасов мечтае да стане инженер, защото през тези години в България са се строяли язовири, стени, канализации, но сърцето, а и късметът му са били на друго място.
През 1951 г. Никола Анастасов започва да учи актьорско майсторство при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
Влизането му във висшето училище става случайно. Още като ученик след запъването си по време на рецитиране на стихотворение, той се заклева "никога да не излиза пред хората за резил", и не го прави, докато не решава какъв именно да стане.
Мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, драматичен, да бъда блестящ любовник, да покорява сърцата, Никола Анастасов открива своя талант в комедийните роли.
През 1955 г., след завършване на образованието си, дебютира на сцената на театъра във Враца, където играе до 1956 г. Следващата една година играе на сцената на Варненския драматичен театър. В Държавния сатиричен театър (дн. Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов") е от неговото създаване през 1957 г.
Творческата му биография включва над 100 роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър.
Филма "Тримата от запаса" Никола Анастасов определя за особено скъп за него, тъй като в него преоткрива своя добър приятел Георги Парцалев.
Никола Анастасов популяризираше шопския хумор. Той написва и книга с шопски вицове "Смехът на шопа" (1985), а в автобиографичната си книга "Я, колко мъка..." (1997) Никола Анастасов разказва смешни, забавни и тъжни случки, от които е съставена 40-годишната история на Сатиричния театър.
"Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата"намирам смях във всяко нещо".
Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!".