Бронз за ансамбъла ни в Рио - много емоции и сълзи от радост!

Ансамбълът на България по художествена гимнастика спечели бронзовите медали от Олимпийските игри в Рио де Жанейро. След всичко, през което преминаха през последните месеци, след като съдиите ги бяха отписали, златните ни момичета спечелиха бронз със  стойност на злато.  

Само те и испанките изиграха съчетанията си без груби грешки от осемте отбора, класирани за финала при ансамблите.  

След грешките на вчерашните квалификации, момичетата ни излязоха за композицията с ленти, решени да издържат, да играят без сривове. Направиха го, а съдиите ги оцениха със 17.700 – втора по сила оценка след тази на испанския отбор.

В съчетанието с бухалки и обръчи на нашите момичета се видя онзи шампионски заряд и харизма, който многократно е изправял залите на крака. Стъпиха на килима с усмивки, сътвориха магия и завършиха със сълзи на радост, докато българският щаб скачаше от радост. Буквално.

Показаха, че не само могат да издържат, но и че са отбор от най-висша класа. И не случайно са световни шампионки. Оценката – 18.066. Така с общ сбор 35.766 Михаела Маевска, Християна Тодорова, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова се класираха трети. Шампионската титла отиде при ансамбъла на Русия, който далеч не беше перфектен в това състезание.  Испанките спечелиха среброто със сбор от 35.766 точки, еднакъв с този с този на българките, но бяха по-добре оценени за изпълнение, което им отреди второто място.   

Нямаше по-щастливи и лъчезарни момичета на почетната стълбичка от българките. А бронзовият медал в Рио сигурно ще бъде за тях не по-малко ценен от световната им титла, спечелена в Измир.    

Защото през последните месеци преминаха през ада. Докато тяхната съотборничка Цвети Стоянова се бореше за живота си, те трябваше да устоят на шока, мъката, неизвестността, обвиненията на знайни и незнайни „познавачи”на гимнастическия свят, неверието на съдийките, които вече смятаха, че на отбор с току-що влязла резерва не му се полага повече от четвърто място. Наложи им се да доказват, че освен златни могат да бъдат и железни.   

Издържаха, преминаха през всичко – достойно и красиво. Сбъднаха мечтата си и подариха на България радост, гордост и безценен пример за това как се преодолява страданието.     

Към естетическата наслада от достойната битка, която показаха в Рио нашият и испанският отбор се прибавя горчивият привкус от това, че шампионската титла беше дадена на рускините след груба грешка в съчетанието с ленти и доста нечисто изиграване на композицията с бухалки и обръчи. Това за пореден път поставя въпроса за съдийството в художествената гимнастика. Сигурно ако поне сривът на ленти не беше така очевиден, златните им медали можеше да изглеждат заслужени. Да, композициите им са трудни. Да, светът знае, че могат да ги играят блестящо. Но състезанието затова е състезание – за да се оценява това, което се показва на килима. Когато два много силни отбора играят без грешки, няма логика да печели трети, който греши. Още повече, че разликата в класите на отборите не е толкова драстична, че да компенсира грубите грешки.  

При индивидуалния многобой многократно сочената за фаворитка Яна Кудрявцева сгреши и загуби титлата. През годините я наричаха „съвършена”, „извънземна”, „недостижима”, но това не беше нейното състезание. Шампионката Маргарита Мамун, която винаги досега е била в сянката на Кудрявцева показа най-доброто от себе си и заслужи златния си медал. А невероятната лента, с която завърши участието си на Олимпиадата, ще остане в историята на художествената гимнастика.

Победата на Мамун не буди въпроси. Истинският въпрос е дали щяха да й дадат титлата, ако не се състезаваше под руски флаг, а примерно за родината на своя баща – Бангладеш. Дали след грешката на Кудрявцева нямаше да й вдигнат за компенсация някоя извънземна оценка и да я издърпат на първото място, както стана днес с руския ансамбъл... Все пак, за да сме обективни, трябва да признаем, че като цяло на олимпийските игри съдийството беше доста по-адекватно, отколкото на други състезания.

Толкова за съдийството.

Днес по-важно е да изживеем радостта от красивото представяне на нашите момичета и достойно спечелените медали. Да поздравим и Невяна Владинова, която В Рио направи истински пробив сред световния елит със седмото си място в многобоя. И има потенциал да ни радва все повече през следващите години.

Благодарим ви, момичета!