Случаят Бююк: заговорът, който не оставя шанс

Поради базисното значение на прецедента - предаването на турския гражданин Абдулах Бююк на турските власти в противоречие с решението на съда, "Дневник" публикува анализа на Петко Петков. Заглавието и част от акцентите са на редакцията.

На 10 август българската държава предаде на Република Турция преследван от нея заради политическата си дейност гражданин, който потърси убежище у нас. Повече от седмица след случая реакциите на участниците, анализът на известните факти и начинът, по който държавата упражни правомощията си, оставят впечатление, че

става дума за заговор

Макар много хора и институции да имат своята малка роля в него, той не би могъл да се реализира без участието на премиера Борисов, министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова и вицепрезидента Маргарита Попова.

Ако моралната позиция предполага зачитането на правните норми, бруталното погазване на Конституцията, законите и на Европейската конвенция за правата на човека прави квалификацията на действията им ненужна. Ако за недостойнство се присъждаше медал, в случая с Абдулах Бююк трябва да има няколко първи награди.

- по искането му за предоставяне на убежище от президента;
- и по неговото експулсиране.

Независимо че те се развиват пред различни държавни органи и в хода им се изследват различни предпоставки, между тях съществува обвързаност, тъй като във всяка от тях се поставя

основният въпрос - дали е налице риск за Абдулах Бююк
в Турция да бъде съден заради политическите си убеждения

А точно по този въпрос останалите институции са обвързани от влязлото в сила решение на съда.

В началото на март югоизточната ни съседка е поискала Абдулах Бююк да бъде екстрадиран, тъй като е привлечен към наказателна отговорност по разследване на Анадолската главна прокуратура.

С влязло в сила още същия месец съдебно решение, искането на турските власти е отхвърлено на две съдебни инстанции – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. От мотивите на последния е видно, че "поисканата екстрадиция е политически мотивирана и има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения " и че "твърденията на молещата държава, че Бююк споделя възгледите на Фетуллах Гюлен и с публичноизвестния факт, че Фетуллах Гюлен е отявлен критик на управляващата партия в Република Турция, обосновават сериозни основания да се счете, че молбата за екстрадиция ... има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения".

Тези фактически констатации са обвързващи за останалите институции, а предаването на Бююк на Република Турция е изрично забранено по силата на чл. 33 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/, според който не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или друг начин, който прикрива екстрадиция.

Този извод на съда е обвързващ за всичките държавни власти - до настъпването на момент, в който обстоятелствата се променят съществено, така че опасността от политическо преследване да отпадне.

За всеки информиран гражданин е очевидно, че политическата обстановка в Турция не се е подобрила след март. След неуспешния опит за преврат южната ни съседка суспендира действието на Европейската конвенция за правата на човека, арестува десетки хиляди души, затвори принудително училища, университети и фондации. Над 3 000 съдии са уволнени и задържани, за да могат делата срещу участниците в преврата, за какъвто е смятан и Бююк, да бъдат решавани от тези, които ще назначи президентът Ердоган. Турция вече не е несигурна държава, а опасна страна, където правата на гражданите и законността означават все по-малко.

Въведената в ЗЕЕЗА забрана не означава, че той не можеше да бъде експулсиран изобщо, а че законът забранява на българските власти да го предадат на Турция.

Това следва и от друга законова разпоредба - на чл. 44а от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според която в случаите, в които в някоя държава животът и здравето на експулсирания са застрашени, той не може да бъде предаден на нейните власти (а по този въпрос Министерството на вътрешните работи е обвързано от съдебното решение).

Казано по друг начин,

Бююк можеше да бъде експулсиран където и да било по света,
с изключение на Турция

а директорът на Дирекция "Миграция" в МВР г-н Николай Николов е бил длъжен да посочи това в заповедта си.

Според казаното именно от него по време на кризисната пресконференция, по този ред само през годината са отведени до границата няколко хиляди души, т.е. не може да се говори за непознаване на процедурата от страна на представителите на МВР, а за умишлено погазване на закона.

Няколко думи за ролята на вицепрезидента

Наред с Женевската конвенция от 1951 г., уреждаща правата на хората, избягали от собствената си страна да потърсят убежище, Конституцията на Република България предоставя на чужденците още един вид закрила - т. нар. "убежище от президента".

Според чл. 27, ал.2 от Конституцията, Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Чл.98, т.10 от върховния закон предоставя това правомощие на президента, който с указ го е делегирал на г-жа Маргарита Попова. По своя обхват то е идентично със статута на бежанец и той се ползва от всички права на този статут. При това положение, от гледна точка на преследвания за политическа дейност Абдулах Бююк е било знаково да получи политическо убежище, тъй като това би било признание за дейността му и следващото от нея политическо преследване.

Дори едно лице да отговаря на условията да получи убежище обаче, държавният глава може да откаже да го предостави, тъй като това зависи единствено от волята и личното му усмотрение. Отказът на вицепрезидента не подлежи на обжалване, а за действията си тя не носи отговорност Това обяснява защо съдът е приел, че Абдулах Бююк е политически преследван, а г-жа Попова не се е съобразила с това.

За да съществува ред в процедурата, към администрацията на президентската институция е конституиран помощен орган - Комисията по убежищата. Тази комисия дава съвещателно мнение, т.е. г-жа Попова не е била длъжна да се съобрази със становището ѝ, че не са налице основания Бююк да получи убежище, а с обвързаността на поверената ѝ институция от съдебното решение.

Непренебрежим е и фактът, че вицепрезидентът е наказателен юрист с дългогодишен опит като прокурор и с опит в екстрадиционното производство. Без съмнение, на нея ѝ е било известно влязлото в сила съдебно решение, приемащо, че е налице сериозен риск основните права на Бююк да бъдат нарушени. Тя е била запозната и с масовото и системно погазване на политическите и гражданските права в Турция, тъй като е постановила отказа си след неуспелия опит за преврат.
Дори по-интересно е, че вицепрезидентът няма задължението да отговаря на гражданите по отправените до нея молби, тъй като тя не е част от държавната администрация, а държавен глава.

Вероятно тази особеност в случая е ключова и

Абдулах Бююк не е бил уведомен за отказа на г-жа Попова,
тъй като в противен случай би предприел незабавно действия,
да уреди статута си

За да разсее съмненията, че е участник в междуинституционален заговор, вицепрезидентът трябва да даде отговор на въпроса дали Абдуллах Бююк е бил уведомен за нейния отказ. А в случай, че не е - и в каква част от случаите през последните години президентът и вицепрезидентът не са уведомявали гражданите за решенията по подадените до тях молби.

Повече от всичко обаче дължи пред българските граждани отговор какви точно са мотивите за постановения отказ, но не бланкетно и неинформативно, а по начин такъв – че обществото да се увери в правотата на действията ѝ.

Отново за ролята на МВР

След влизане в сила на решението, с което му се отказва убежище, МВР е имало правомощието да експулсира Абдулах Бююк, но като се съобрази със забраната той да бъде предаден на турските власти. Също така е било длъжно да му предостави срок за доброволно напускане (между 7 и 30 дни с възможност да бъде удължен) - освен ако той представлява заплаха за националната сигурност.

Според наличната информация именно на това основание - че е заплаха за националната сигурност, не му е даден срок да напусне доброволно страната

МВР и президентът обаче - независимо от задълженията си да вземат предвид становищата на ДАНС - не са длъжни да се съобразят с тях, ако счетат, че опасността от заплаха е опровергана от други данни.

Не е ясно защо ДАНС е приела, че Бююк е заплаха за сигурността на страната ни. Становищата на ДАНС винаги са класифицирани поради често мнима заплаха за националната сигурност. При силният негативен отзвук по случая обаче, ако от това становище беше изводима реална заплаха, обществото отдавна щеше да е запознато с нейното естество.

Липсата на информация води до изводите, че неговата спекулативност лесно може да бъде прозряна, ако то - становището на ДАНС, стане обществено достояние

В практиката си и като съдия, и като заместник-министър неведнъж съм срещал примери, в които службите за сигурност отчитат заплаха за сигурността на страната от парадоксални твърдения - например, че лицето преди 30 години е забелязано да се движи в съмнителна (каквото и да означава това) компания. На такива становища самата г-жа Попова (чрез администрацията си) се е позовавала пред мен, в качеството ми на заместник-министър.

В същото време ЕСПЧ поставя ясни изисквания за начина, по който трябва да бъде обоснована заплахата за националната сигурност, и за възможността за съдебен контрол върху тази оценка.

Така например по делото "C.G. срещу България", съдът приема, че "физическото лице трябва да може да оспорва твърдението на изпълнителната власт, че е изложена на риск националната сигурност, а независимият орган или съд трябва да може да реагира в случаи, при които обръщането към тази идея няма разумна основа във фактите, или разкрива тълкуване за "национална сигурност", което е незаконно, противоречи на здравия разум и е произволно."

Ролята на премиера

Седмици преди събитието властите в Турция настоятелно съобщаваха, че в България има предател на режима (Бююк), който скоро ще им бъде предаден. Уповавайки се на наличните данни за отказана екстрадиция, всички счетоха думите на турския външен министър за политическо празнословие.

Самият факт, че това се случи, както и че турските медии очакваха "предателя" на държавната ни граница, в действителност показаха, че е имало тайна договорка за предаването на Бююк на всяка цена. Политическото ниво, на което подобно брутално погазване на върховенството на правото може да бъде договорено, и оправданията, в които премиерът изпадна при единствения си публичен коментар на случая, категорично изключват всяка възможност г-н Борисов да не е знаел за предстоящите действия на подчинените му служители в изпълнителната власт.

Повече от очевидно е, че предаването на турския гражданин е част от непублична договорка между двете страни, която като насрещни действия от страна на турските власти надхвърля бежанската криза. Последната - въпреки опита за насаждане на страх у българските граждани от страна на премиера, изглежда единствено като обяснение, което трябва да посочи разумното оправдание за действията на държавата. Едно е сигурно обаче - останалите неизвестни от тайното политическо уравнение между Борисов и Ердоган никога няма да излязат наяве.

Равнис. Мирно. Който е с нас - спешно на амбразурата

Ден след скандала МВР даде спешна пресконференция. Тези, на които беше възложено да дадат разумно обяснение за действията на министерството и да успокоят обществените притеснения, постигнаха точно обратната цел – затвърдиха съмненията за незаконните действия на институцията, а в очите на обществото изглеждаха смешни и жалки.

От пресконференцията научихме, че Абдулах Бююк има правото да обжалва заповедта за експулсирането си... от турския затвор. Да предположим, че тази заповед бъде обжалвана, тъй като той има адвокат в България. Също така да предположим, че тя бъде отменена. Как Министерството на вътрешните работи ще възстанови фактическото положение отпреди нейната отмяна?

И за представителите на министерството, и за обществото е ясно, че това е невъзможно, а даденото обяснение за възможността му да обжалва е нагло

Научихме също, че МВР е изпратило Абдулах Бююк при семейството му в Турция. Според слуховете обаче семейството му е в България. И от дома си в София неговата съпруга и децата му са научили, че държавата, от която са разчитали да получат политическа закрила, е изтъргувала техният съпруг и баща, обричайки го - ако не на смърт, то със сигурност на дълги години из турските затвори.

Научихме още, че МВР няма задължение да изпълнява закона - да уведоми омбудсмана и неправителствените организации за предстоящото експулсиране. По-скоро те е трябвало сами да се сетят.

Научихме, че не му е предоставена възможността да говори със защитника си. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал. 5 от Закона за МВР, според Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека, всяко лице, от момента на задържането си има право на защитник и това негово право не търпи никакви изключения.

В обобщение неизчерпателно могат да бъдат изброени 5 груби нарушения, допуснати от МВР, които дават основание за случилото да се говори


- Експулсирането му прикрива неговата екстрадиция (нарушение на чл.33 от ЗЕЕЗА);

- Не му е дадена възможност да бъде защитен от адвокат (нарушение на чл. 72, ал.5 от ЗМВР, чл. 30, ал.4 от Конституцията и чл.6, т.3, б. "с" ЕКПЧ);

- Не са уведомени омбудсманът и неправителствените организации за предстоящото експулсиране (чл. 39, ал.2 от ЗЧРБ);

- Не е осигурено правото му на ефективна съдебна защита срещу заповедта за принудителното му отвеждане до границата (чл.5, т.4 от ЕКЧП, като за идентично нарушение държавата ни вече е осъждана по делото "Ал Нашиф срещу България")

Изводите

Никой в България не се съмнява, че погазването на Конституцията и законите от страна на държавните органи не е изолиран случай.

Макар и обвързващо за всички институции, съдебното решение, като следствие от което Бююк не можеше да бъде предаден на турските власти, не е от значение за тях.

Вицепрезидент, премиер и министър с действията си и с дадените след случая обяснения показаха, че решенията на съда - така както и Конституцията, законите и международните договори, са само една досадна подробност, с която те не са длъжни да се съобразяват. И на която подробност като хора с власт могат да намерят "цаката" когато и както си искат.

Фактът, че МВР започна вътрешна проверка, чийто предмет се изчерпва единствено до начина, по който турският гражданин е влязъл в България, но не и за нарушенията, свързани с предаването му на Турция, ясно сочи, че никому няма да бъде търсена отговорност за пропиления човешки живот.

Изводите са, че

Абдулах Бююк не е имал никакъв шанс

– така, както никой от нас не би имал, ако държавата - с цялата си мощ, тайно и подмолно, се изправи срещу него.

Единствената му стратегическа грешка е, че той е смятал България за правова държава, която ще опази живота му и ще му гарантира правото на справедлив съдебен процес.
Напразно.

* Авторът е съдия в Софийския районен съд и бивш заместник-министър на правосъдието

Илюстрация: Протестна мрежа