В Берлин гарантираха подкрепа за България по миграционната криза

На срещата в Берлин между държавните лидери на Германия, България, Австрия, Словения и Хърватия премиерът Бойко Борисов е получил уверения, че ще бъде увеличено финансирането за охрана на границата между България и Турция.

Разговорите между петимата лидери се проведоха в лятната резиденция на германското правителство в Мезеберг, на 70 км от Берлин, се посочва в кореспонденция на в. „24 часа” от мястото на събитието.

Германският канцлер Ангела Меркел, канцлерът на Австрия Кристиан Керн,  премиерите на Словения и Хърватия Миро Черар и Тихомир Орешкович сауверили премиера Бойко Борисов, че страната ни ще получи помощ за справяне с бежанския проблем.

При разговорите не са обсъждани конкретни суми, но всички участници са се съгласили, че външните граници се нуждаят от укрепване, за да се намали опасността от нова бежанска вълна.

България иска да бъде приравнена към Италия и Гърция, когато става дума за европейска солидарност при защитата на външната граница. София има нужда от техническа подкрепа под формата на патрулиращи лодки и хеликоптери, както и подсилване с хора на граничната защита, за което ще разчита на Фронтекс, но и на финансовата помощ от ЕС.

Стана ясно и че вътрешните министри на германските провинции са готови да предоставят свои екипи, ако България поиска подкрепа. През седмицата са се провели и разговори между министерствата на вътрешните работи на София и Берлин. На тях България е поискала подкрепа на германското вътрешно министерство при охраната на границата с Турция.

Веднага след работния обяд българският премиер е имал кратка среща с канцлера Ангела Меркел. На нея той е поискал България да бъде допусната в Шенген от 1 януари 2017 г. поне с въздушните граници, какато и да бъде приета в чакалнята на еврозоната, и да започне процедурата по приемането на еврото като валута.

Според информация на в. “24 часа”, Борисов е получил подкрепата на Германия за двете искания.

Влизането в Шенген се одобрява от всяка от страните и досега Германия бе една от държавите, които отлагаха допускането на България в общото безгранично пространство.

На организирания от Меркел работен обяд Борисов е уведомил колегите си запроведените ден по-рано разговори в Истанбул, показал им е и картите на конфликтните зони, които му даде турският премиер Бинали Йълдъръм. Австрийският канцлер Кристиан Керн също се е съгласил с българската позиция, че трябва да се търси общо решение. В началото на разговорите Керн остро обяви, че ЕС трябва да обмисли прекратяване на всякакви преговори с Турция. Обратна е позицията на българския премиер. Според Керн с Турция трябва да се работи съвместно по въпросите на бежанската криза, сигурността и икономическата политика, но засега да не се водят преговори за членство в ЕС. Неговата позиция е, че ако Анкара въведе смъртна присъда, трябва да се прекратят всякакви разговори. Такава била позицията и на Франция.

“Да не се превръщаме в просяци пред Турция, колкото и да ни е важно запазването на споразумението с Анкара за бежанците”, настоя Керн многократно.

На срещата в Мезеберг Борисов е изложил и исканията на Турция за отпадане на визовия режим, както е заложено в споразумението с ЕС. Анкара заплаши, че ако през октомври ЕС не изпълни споразумението си за отпадане на визовия режим за турски граждани, няма да спазва ангажимента си за задържане на бежанците на своя територия и да приема обратно нелегално влезлите, а ще ги пропуска нататък към Европа. За да отпадне визовият режим обаче, Турция трябва да реформира антитерористичния си закон.

Днес от Брюксел напомниха, че следващата оценка за напредъка на Турцияпо пътя към либерализацията на визовия режим се очаква през септември.

По време на обяда лидерите са намерили общ език. Керн е признал, че в споразумението между Турция и ЕС Анкара е спазила своята част от договорката, и е обвинил Гърция, че тя не е успяла да изпълни своята.

От 8000 бежанци, преминали от Турция в Гърция, 4000 е трябвало да бъдат върнати обратно. Но Гърция не е успяла да се справи документно със ситуацията. Затова е необходимо проблемът с бежанската криза и споразумението с Турция да бъде обсъдено още веднъж на специална среща идния месец. Борисов от своя страна е заявил, че не всички страни в ЕС се имат солидарно отношение към защитата на външната граница и споразумението за преразпределяне на бежанците по квоти, което бе постигнато през септември 2015 г.

“България на практика е оставена сама”, посочил неколкократно той.

Що се отнася до Турция, Борисов обясни преди обяда с Меркел, че въпреки пуча и последвалите репресии България се стреми да поддържа спокойни дипломатически отношения с Турция, като по този начин осигурява сравнително спокойствие и по границата. България зависи от доброто партньорство със съседките си, подчертал той.

На обяда лидерите са постигнали съгласие въпросът със сигурността на външната граница да не бъде отлаган и разтяган, а да се реши възможно най-бързо. Било е посочено, че се водят интензивни преговори с Мали и Нигер, за да се спре притокът на мигранти от тези две страни.
В Нигер в момента гладуват 2 милиона души и според лидерите ще се наложи ЕС да реши този проблем с помощ и финансиране.

Австрийският канцлер е  поканил останалите на нова среща, която да се проведе във Виена през септември. На нея освен Меркел, Борисов, Черар и Орешкович трябва да бъде поканен и премиерът на Унгария Виктор Орбан.

“Заставам зад европейското единство и защитата на суверенитета на държавите ни. Убеден съм, че разумът ще победи популизма и ще изградим стабилност и сила в региона.” - посочи българският премиер преди началото на разговорите.

Непосредствено след срещата той отпътува за София, без да коментира.