Хиляди вярващи посрещат Кръстовден на Кръстова гора

Хиляди християни се събраха на Кръстова гора, за да посрещнат през тази нощ, под открито небе, големия християнски празник Кръстовден.

Според поверието, там е заровена частица от Светия Кръст Господен и през нощта срещу 14 септември всяка искрена молитва на извършващите поклонение ще бъде чута.   

Кръстовден или, както и наричан още, Въздвижение на Светия Кръст Господен е един от Дванадесетте велики християнски празника. Отбелязва се всяка година на 14 септември.  

Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, ревностна християнка, през 326 г. се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен. Два века по-рано той е бил затрупан от гонителите на християните.

Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово”. На Велики петък той се изнасяла на Голгота за поклонение.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът. Подрежда се трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци, и с жито от новата реколта. (Уикипедия)