В сянката на кипарисите в курорта Алушта в Крим жени в руски традиционни носии пеят "Нямам друга родина"Висока избирателна активност ще покаже равнището на подкрепа за нашия президент Владимир Путин. Стремим се да кажем на всеки гражданин, че трябва да гласува и така да изразим единството си", обясни Андрей Козенко, заместник-председател на местния парламент и кандидат на прокремълската партия "Единна Русия".
В неделя ще се произведат първите руски парламентарни избори за жителите на украинския полуостров Крим, който бе анексиран от руски войски, а след това присъединен към Русия през март 2014 г. в резултат на референдум, обявен за незаконен от Киев и Запада.
Като ответна мярка на това анексиране Русия и Крим бяха подложени на тежки американски и европейски санкции. Полуостровът многократно бе подложен и на блокада от Украйна, от която зависеше енергийно до май, когато бе завършен "електрически мост" с руската територия.
Губернаторът на Крим Сергей Аксьонов, който е водачът на листата на "Единна Русия" в региона, обаче се стреми да вдъхне увереност. "Ще можем да пробием всички блокади", пише на масово разлепените му предизборни плакати.
На среща с местните жители обаче Козенко е засипан с въпроси за твърде високата цена на водата, лошото функциониране на мобилната мрежа или липсата на достъп до разумни жилищни кредити.
Оплакванията на избирателите са многобройни, но кандидатът Козенко знае, че в деня на вота изборът на хората ще е ограничен и няма защо да се кахъри.
Единствените други партии в надпреварата - Руската комунистическа партия и ултранационалистичната Либералнодемократична партия, са и двете верни на Кремъл.
"Слава Богу, днес няма политическа борба", отдъхва си Андрей Козенко, спомняйки си ожесточените предизборни кампании от украинско време.
Лидерите на кримските татари - многобройно мюсюлманско малцинство, повечето от които са против анексирането на Крим, пък решиха да бойкотират тези избори и призоваха поддръжниците си да последват примера им.
Меджлисът - събранието на кримските татари, които са 14 процента от населението на полуострова, през април беше забранен от Москва, а впоследствие редица татари бяха арестувани за "екстремизъм".
"Ние естествено няма да признаем и няма да участваме в изборите за държавна Дума", долната камара на руския парламент, увери татарският активист Илми Умеров.
Този 59-годишен депутат и заместник-председател на забранения Меджлис неотдавна бе пуснат от психиатрията, където бе въдворен насила в края на август, след като руското правосъдие го обвини в екстремизъм.
Да отидеш да гласуваш "значи от една страна да допринесеш за узаконяването на Русия в Крим, а от друга - да подкрепяш властите, които потискат съгражданите ни", заяви Нариман Джелиал, първи заместник-председател на Меджлиса, за да аргументира призива към татарите за бойкот.
Бившият председател на парламента в Крим преди анексирането Леонид Грач е разочарован, но по съвсем други причини. "Искахме го, винаги сме мечтали за това", казва този член на комунистическата партия за присъединяването към Русия. "В крайна сметка обаче получихме най-лошия вариант - корупцията", смята той и нарича "бандити" властите на полуострова.
Горчивината му е споделена от специалиста по интернет технологии Владимир. "Можем да продължаваме да разправяме, че тук е Украйна, обаче сега всичко се контролира от Русия"Разбира се, че няма да гласувам."
/БТА/
източник: dnes.bg