България получава ? 160 милиона за справяне с мигрантската вълна

Европейската комисия отпуска на България 108 милиона евро за справяне с мигрантската вълна, като впоследствие страната ни ще получи още 52 милиона. 
Това стана ясно след края на неформалната среща на върха в Братислава.

„България няма да бъде оставена сама”  - увери председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.

От своя страна премиерът Бойко Борисов, който по-рано заяви, че страната ни се нуждае от солидарност, благодари за подкрепата.

След срещата председателят на Европейския съвет Доналд Туск коментира, че гражданите изпитват опасения, че липсва контрол на фона на тревогите във връзка миграцията, тероризма, икономиката и финансовото бъдеще.  

Той заяви, че Европейските съюз не е идеален, но днес има надежда заукрепване на доверието в общността.

На форума германският канцлер Ангела Меркел определи ситуацията в общността като критична, включително заради брекзит.

„Нуждаем се от решения за Европа, в критична ситуация сме”, отбеляза германският канцлер, цитирана от Би Би Си.

Меркел се обяви за противодействие срещу нелеганата имиграция.

„Обсъдихме различни теми, сред  които, разбира се, е сигурността, миграцията, защитата на външните граници. Сега целта е по възможност да спрем нелегалната имиграция или поне да я ограничим.” – заяви Меркел на пресконференция след срещата.  

Тя добави, че Братислава е отправна  точка за бъдеща работа, основана на взаимодействието. По думите й, страните от ЕС не биха могли да постигнат целите си, ако не действат като общност.  

На въпрос дали лидерите ще оказват натиск върху вишеградската група да приеме повече бежанци, тя отговори, че би било позитивна стъпка решенията да се търсят заедно с тези страни.   

Преди срещата тя предупреди, че бъдещето на ЕС е поставено на карта. По думите й, национализмът, егоизмът, радикализацията, торпилират единството на общността пред лицето на кризата.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че основното послание от срещата в Братислава е за „сигурен контрол по външните граници на ЕС”.
По думите му, това ще е определящо за „преоткриване на връзката между гражданите и Европа”.

Той посочи и вредата, която популизмът нанася на общността.  

„Тези ,които искат да разрушат Европа не искат укрепването на демокрацията. Вместо това те атакуват европейските ценности и съществуващия в ЕС обществен модел”, коментира френският президент.

По думите му на срещата си след брекзит европейските лидери трябва да „дадат на Европа нова перспектива”.

Оланд подчерта, че сигурността на границите предполага спазване на законодателството за даване на убежище, но и контрол върху незаконната имиграция.   

Лидерите приеха декларация, в която се посочва, че са постигнали съгласие да предложат на гражданите в общността по-привлекателен модел на ЕС, на който те да имат доверие е да дадат подкрепа.

В търсене на новия образ на общността след брекзит, те ще изработят пътна карта за развитие на ЕС. Предвижда се тя да бъде приета на среща през март идната година в Рим.

„Независимо от това, че една от страните реши да напусне, Европейскиятсъюз остава за незаменим нас”, посочват лидерите.

Пътната карта ще включва стъпки по отношение на миграцията, подобряването на сигурността, борбата с тероризма, по-тясно сътрудничеството в областта на отбраната и по-добри възможности за младежите.

От Европейската комисия съобщиха още, че ще бъде направена бърза оценка на допълнителните 52 милиона евро като спешна помощ, за които България вече е подала заявление.

"От самото начало Комисията подкрепя всички страни членки, за да се справят с бежанската криза и България не е изключение. Оценяваме високо усилията и ангажимента на българските власти в работата им по управление на външната граница на Европейския съюз. Бързото обработване на молбата на българските власти показва, че сме готови да отпуснем допълнителна помощ, когато тя е необходима, и че България, като външна граница, получава пълната ни подкрепа. Външната граница на една страна членка е външна граница на целия Европейски съюз." – коментира еврокомисарят.

Средствата ще бъдат използвани, за да се подкрепи управлението на бежанските потоци, да се подобри капацитета на службите, които работят с бежанци и да се засилят наблюдението и контрола по границата.