Здравеопазването в България е сред най-неефективните в света в индекс на "Блумбърг"

Българската система за здравеопазване остава сред най-неефективните в света, като през 2014 г. е малко по-добра от тези на Либия и Беларус, но е по-слаба от тези във Венецуела, Еквадор и Казахстан.

Това сочи годишна класация според индекс за ефективното здравеопазване на агенция "Блумбърг" (Bloomberg Health-Care Efficiency Index), разпространена в четвъртък.

В нея са включени 55 държави и България е на 45-о място. Понеже индексът се използва от 2012 г. насам, когато използва данни от 2009 г., в класацията се вижда, че за 5 години българското здравеопазване е слязло надолу в списъка. Фактически става дума за стагнация, понеже през 2009 г. България е била на 43-о място. Либия, където от 2011 г. бушува гражданска война, за този период е слязла от 12 на 46, т.е. срив с 34 позиции.

В приложената методология основна тежест (60%) е дадена на продължителността на живота. Следват относителните (30%) и абсолютните (10%) разходи за здравеопазване. Под относителни се разбират всички разходи за здравната система като дял от БВП, а под абсолютни – цялата сума, която се отделя на глава от населението от тези разходи за здравеопазване.

За индекса като здравни грижи са приети всички дейности на превантивните и терапевтичните медицински услуги, семейно планиране, здравословно хранене и спешна медицинска помощ.

В този смисъл според авторите на индекса големите разходи не са решаващи за ефективността. САЩ например отделят по 9400 долара на човек и над 17% от БВП за здравеопазване, но са с по-ниска ефективност от България или Сърбия. Макар приблизително същите разходи на глава от населението да дават и в Швейцария или Норвегия, алпийската страна е на 14-о място, а скандинавската – на 20, и делът от БВП е в рамките на 9-11%.

САЩ са 50-и от 55 държави. След американците са само Йордания, Колумбия, Азербайджан, Бразилия и Русия.

Хонконг и Сингапур остават с най-ефективните системи за здравеопазване и авторите обясняват, че това все пак са страни с по-малко население и не толкова разнообразен етнически състав, силна роля на правителството в регулирането и предоставянето на здравни услуги. Там на човек се падат годишно по около 2400 долара, а продължителността на живота е около 83 години.

Вероятно именно тежестта в индекса на елемента "Продължителност на живота" определя и мястото на България, тъй като по официални данни тя е средно почти 75 години.

"Важно е също как се храним, как живеем, нивото на бедност, социалното неравенство и подкрепата в обществото", казва Джон Оберландър, преподавател по здравни политики в University of North Carolina. Но продължителността на живота е начин да се измери и как работи здравната система в една страна.

Увеличените разходи за здравеопазване може да доведат до понижаване рейтинга на страната в индекса и Швеция е добър пример. Там хората живеят средно 82 години, получават на човек по 6800 долара и се отделят 12% от БВП. Но от 2009 до 2014 г. разходите са се увеличили с повече от 50%, поради което тя е слязла по ефективност с 13 позиции до 27-о място. Друг пример е Саудитска Арабия – там за същия срок разходите са скочили с 80% и тя е слязла в класацията от 18-о на 30-о място.

В същото време Гърция е на другия полюс – увеличаване продължителността на живота с 1 година при намаляване с 40% на разходите от $2879 до $1743.

Според индекса в България през 2014 г. всеки би трябвало да е получавал средно по 662 долара за здравни грижи и услуги, или 8.44% от БВП.

Държавите в списъка са 55, защото са включени страни с население над 5 млн. души, БВП на глава от населението над 5000 долара годишно и пордължителност на живота над 70 години.

Преглед на оригинала