Галъп: Марешки и Орешарски са след тримата фаворити на вота за президент

Кандидатите за президент Веселин Марешки и Пламен Орешарски набират подкрепа и се нареждат непосредствено след първите трима, за които ще гласуват най-много хора на изборите за държавен глава на 6 ноември. Това показват данните от национално представително изследване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено в периода 24-31 октомври.

На първи тур за кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева биха гласували 27.2%, срещу 23.1 за подкрепения от БСП ген. Румен Радев. За Красимир Каракачанов (ВМРО, НФСБ и "Атака") ще гласуват 11.5%, за издигнатия от инициативен комитет Веселин Марешки - 7.6%, а подкрепения от ДПС Пламен Орешарски събира 7.3 на сто от гласовете. Следват кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков с 5.1% подкрепа, Ивайло Калфин (АБВ) с 4.9% и Татяна Дончева ("Движение 21" - НДСВ) -с 2.7 на сто. Вариантът "Не подкрепям никого" ще изберат 5.7% от гласувалите, а 4.9 на сто ще подкрепят някой от другите претенденти. От социологическата агенция посочват, че ситуацията е изключително динамична и са възможни размествания.

Прогнозираната избирателна активност е около 55% според списъците. "Това обаче може да се промени, предвид внушението, че гласуването е задължително", казват от "Галъп интернешънъл болкан".

"По всяка вероятност, изборите ще се решат на втори тур. Най-вероятно на него ще са Цецка Цачева и Румен Радев. От днешна гледна точка съотношението между тях на балотажа е 53 на 47% в полза на Радев. При евентуален балотаж Каракачанов – Цачева се очертава минимална преднина на Каракачанов от 51 на 49%", е друг извод. От агенцията посочват, че това са само хипотетични варианти на база заявени нагласи, които няма как да отчетат психологическата ситуация след първия тур, апелите на различни партийни лидери, поведението на различните електорати, както и влиянието на опцията "Не подкрепям никого", която също ще фигурира на втори тур.

Нагласи за референдума

Заявената обща активност на референдума към момента доближава 45% спрямо списъците. Агенцията обаче припомня, че досега при референдумите реалната активност е била под предварително заявената. "Не е изключено да се премине прагът на задължителност, но е достатъчно онези, които се канят да гласуват с "не" или електоратите на различни партии, да не участват в референдума, за да остане той под прага за задължителност", смятат социолозите.

На въпроса "Подкрепяте ли народните представители да с избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура" 82% биха гласували с "да", 15% - с "не", а 3% не биха отговорили.

На "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите" 58% биха отговорили с "да", 37% - с "не", а 5% не биха отговорили.

На третия въпрос - "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори" 87% биха отговорили с "да" на 11% с "не", а 2% не биха отговорили, сочи изследването.

Данните са на база национално представително изследване, чрез преки интервюта, сред 820 пълнолетни респонденти в цялата страна в периода 24 – 31 октомври. Изследването е финансирано, възложено и проведено от "Галъп интернешънъл". Ползвани са открити и закрити въпроси. Максималното стандартно отклонение при 50%-ови дялове е ±3,5%.