Вотът... или как друсането в политиката ни раздруса отново

България замръкна с ясен и силен вик за промяна и се събуди в нова политическа криза. Кампанията с насаждане на страх – че при загуба на ГЕРБ приключват европейските проекти в общините, санирането, инвестициите и т.н., не проработи и най-голямата партия (очаквано) изгуби вота с огромна разлика спрямо основния си опонент.

Данните са красноречиви: управляващата коалиция неизбежно се разпадна, след като стана ясно, че по-голямата част от гласоподавателите на участващите в нея партии са подкрепили победителя ген. Румен Радев на президентските избори. 

Дори и основната разменна монета – приемането на Бюджет 2017, не спасява положението. Очертава се това да е един от основните елементи на практика за изнудване в зараждащата се криза. Както коментира политологът Евгений Дайнов пред БНР, "влизаме в период на друсане, който може да изхвърли доста ненужни неща от политиката". Може. А дали?

Загубата не означава и край на политическата кариера на Бойко Борисов. Той ясно даде заявка, че ще се опита да се върне с още по-голямо мнозинство след евентуалното въвеждане с промени в Конституцията на мажоритарна изборна система. ГЕРБ и БСП е очевидно, че ще си стиснат ръцете по този въпрос и ще се опитат да прокарат нови поправки в основния закон с основен мотив "търсене на стабилност по волята на народа". Този път може би успешно.

Няколко извода от изборите

В резултатите от вота, колкото и драматично да се представят те от двете най-големи политически сили (съответно в негативна светлина от ГЕРБ и положителна от БСП), няма никаква драма. Правителството изгуби подкрепата си сред хората след бламирането на съдебната реформа, промените в Изборния кодекс под натиска на Патриотичния фронт и на фона и на изострените взаимоотношения между коалиционните партньори, а Борисов избра да се състезава с възможно най-непопулярния кандидат на президентския вот. 

Резултатите обаче не могат да се приемат и като победа за БСП. Радев спечели подкрепата на хората в качеството си на ново лице в политиката, припознато като новия "месия" заради липсата на обвързаности. Доколко ще оправдае очакванията, с които е натоварен, и дали ще има завой в обратна посока от евроатлантическите ценности, каквито са основните опасения – това предстои да разберем.

При предсрочни парламентарни избори БСП вероятно няма да спечели подобен резултат като на президентския вот. Партията съвсем неотдавна имаше шанса да управлява и накрая напусна управлението, оставяйки пълен хаос след себе си, след като и на изборите през 2013 г., въпреки аферата "Костинброд", ГЕРБ получи повече места в Народното събрание, а левицата и ДПС пак дружно се "прегърнаха".

Освен това - и в България изглежда се надига националистическа вълна, след като националистическият вот достигна около 1 млн. гласа. Това също е част от политическата промяна и предстои да видим доколко ще продължи с набраната инерция.

Що се отнася до идеята за мажоритарна изборна система, да припомним, че само преди няколко месеца Народното събрание бламира предложение на президента Росен Плевнелиев за референдум за евентуалното ѝ въвеждане, макар и отдавна да се говори, че гласуването за личности би преборило партийното статукво. Слави Трифонов изглежда е носител на по-популярни послания не само сред хората, а и сред политическия елит.

Ако се погледне от положителната страна, при мажоритарна система е много по-малко вероятно да се наложи коалиционно управление и се гарантира стабилно, еднопартийно правителство. Всичко обаче зависи от това как ще се структурират избирателните райони. Освен това по-малките партии със средноголяма подкрепа биха изгубили предимството си пред по-големите, дори и подкрепата за тях да е по-малка. Така идеята, че с мажоритарна изборна система в парламента ще влязат повече независими, качествени и способни народни представители всъщност се превръща в пълна заблуда.

Същевременно пропорционалната система гарантира по-голяма представителност, включително и на малки партии с широка подкрепа. Затова не е случайно, че в много от водещите световни демокрации тази изборна система е предпочетена, но с отворена листа.

Че изборната система в България има нужда от промяна – спор няма. Подобрението обаче може да дойде от разновидностите на пропорционалния вот, а не с поредния избор измежду множество "месии" на регионално ниво.