Бира, гигантски бретцели, вурстчета, мъже с вълнени чорапи и жилетки, румени девойки в баварски носии и... японци в кожени панталони. Печена риба, лук, горчица, карамелизирани бадеми, захарен памук, блестящи въртележки и глъчка, която надвиква всяка разумна мисъл.
Октоберфест пари на езика като пикантна наденичка.
За 200 години традицията на есенния панаир е натрупала толкова много на пръв поглед несъвместими аромати, че те не са имали друг избор, освен да се превърнат в неповторимо забавление.
Вкусът на Октоберфест се усеща още на гарата в Мюнхен. Оттам за около 20 мин. следване на тълпата облечени в традиционни баварски носии мъже и жени се стига до ливадите Терезия, където се случва всичко.
Едва ли баварският принц Лудвиг и принцеса Тереза Саксонска са подозирали до какво ще доведе петдневното празненство по случай сватбата им през 1810 г., но 200 години по-късно то изглежда така сякаш е взело най-доброто от новото и старото време.
Подпийналите и развеселени младежи са там от сутринта. Подпират се на някое дърво, олюляват се, докато не се катурнат на близката полянка и закачат русокосите момичета. Там са и туристите, дошли специално за празника, азиатците, обули смело кожените панталони с тиранти и със свличащи се по краката им груби вълнени чорапи.
Тълпата е толкова гъста и лепкава от разлятата бира, че нямаш друг избор, освен да вървиш с нея до следващата атракция.
Веднага ти се приисква да влезеш в някоя от шатрите, от които се чуват песни на няколко езика, наздравици и надигащ се като лавина смях. Но по улиците, между тях, зад сергиите за захарен памук е много по-интересно.