Почитаме свети Антоний Велики

На 17 януари църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм.

Той се родил около 251 г. в Среден Египет. Бил дете на заможни и благочестиви родители, но те починали когато бил на 20 години. След това Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството, той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

Отначало се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че "силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото".

На 35 години минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му.

След дванадесет годишен подвиг, Антоний вече постигнал душевен мир. Отсега нататък той става старец, авва - отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни калии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня" на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис.

Св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога. Видял да се възнасят към небето душата на основателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ около 356 г.). Явено му било и тайното пребиваване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, когото той посетил в пещерата му в 341 година.

По молбата на самия св. Атанасий, Велики Антоний посетил Александрия в 335 година, за да помогне в борбата срещу нестихналото и след Никейския събор арианство. Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.

В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.

Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.

В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и покровители на ковачите и железарите.

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник.

В тази връзка има редица забрани за жените - не се докосва вълна, защото се смята, че във вълната спи чумата, не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата, не се плете и шие.

По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята".

В други райони в този ден се отбелязва първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.

Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.