15% по-ниски заплати получават българките

Жените у нас получават с около 15% по-ниски заплати от мъжете, въпреки че заемат еднакви длъжности. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, откривайки Национална конференция "Равнопоставеност на половете". Средноевропейският процент в тази насока е съизмерим с нашия.

Навръх 8 март КНСБ за пореден път организира Женски форум, където се дискутират тенденциите в заетостта и заплащането на жените.

От друга страна - изтласкването на жените от пазара на труда заради това, че гледат зависими членове на семейството, деца и възрастни хора, е по-голям отколкото в ЕС. Това се дължи на липсата на детски градини, ясли и хосписи, заведения за възрастни хора, смята президентът на КНСБ. Това изхвърля от пазара на труда близо 720 000 жени в трудоспособна възраст, голяма част от които биха желали да работят.

КНСБ настояват за данъчни облекчения, каквото е известно в Западна Европа, към работодателите- да създават дневни центрове, детски градини. Вече има такива случаи, но те не ползват преференции, както ползва например един английски работодател. Това са заведения, които предлагат добра грижа на децата, докато техните родители работят качествено и за добри заплати.

На второ място данъчни облекчения за семейства с деца и тези, в които има зависим член от семейството и някой се грижи за него. За тях трябва да се въведат механизми за семейно подоходно облагане, каквито работят в САЩ, Великобритания и други.

Някои от партиите започнаха да предлагат подоходни механизми в предизборната кампания, но тук не трябва да се работи на парче, а да се въведе един цялостен модел на семейно подоходно облагане, който да стимулира демографията и да направи възможна грижата за възрастните хора да бъде по-прилична. В тази насока от КНСБ предлагат мерки.

В процеса на колективното договаряне изпълнителната власт и агенциите да осигурят три ключови въпроса, настоя Димитров. На първо място - добре структурирана информация за заплащането на жените и мъжете на отделните длъжности в съответните сектори и икономически дейности.

Второ- ясна база данни от контролните органи за констатирани нарушения по отношение на принципа за равенство на половете. Димитров поясни, че трябва да се казва защо при равен труд и позиции, мъж и жена получават различно заплащане. Искаме информация за формирането на работните заплати, в зависимост от степента на оценка, включително и как изглежда по пол тази диференциация. Жените масово работят на непълен работен ден.

Втората група въпроси касае законодателя. Съвместяването на семейния и трудовия живот касае и някои стъпки, които всички власти следва да предприемат. Според Димитров с това трябва да се ангажират и законодателната власт, и изпълнителната, а и местната.

Необходима е и оптимизация на действащата социална инфраструктура, включваща заведения, детски градини, домове за възрастни хора, работното време на администрацията, градския транспорт, които трябва да бъдат съвместени и по-добре синхронизирани с работното време на хората, смятат от КНСБ. Синдикатите настояват за въвеждане на гъвкави модели на работно време.

"Логично е, в рамките на доходите, които има дадено семейство и данъците, които плаща, поне половината данък да може да бъде отстъпен обратно за зависими членове на семейството", коментира президентът на КНСБ. Това ще е добре, тъй като тези средства могат да бъдат ориентирани към децата и възрастните хора в семейството.

Жените са изправени пред сериозни пречки за кариерно развитие и достигане на най-добрите позиции в компаниите. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на Националната конференция "Равнопоставеност на половете" в навечерието на Международния ден на жената.

У нас двойно по-малко жени получават чисто над 1000 лв. спрямо мъжете. Силният пол доминира в две от трите най-високоплатени икономически дейности и там различията в заплащането са големи.

С 18,5% по-ниска средна работна заплата получават жените в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения". В сектора за производството и разпределението на електроенергия жените също получават с близо 15% по-ниски заплати от тези на мъжете.

Жените преобладават в 6 от най-нископлатените браншове, където заплатите са около 500 лева. Това са сферите на търговията, почистването, услугите. Предимно жени работят и в много от частите на други сектори като здравеопазване - санитари и медицински сестри.

Наетите жени с висше образование са повече от заетите мъже-висшисти. Същевременно брутната заплата сред нежния пол е с 26% по-ниска от тази на мъжете, сочи изследване на НСИ за 2014 г., на което се позова Димитров. Всички тези данни кореспондират с по-ниската пенсия на жените - те получават с 29% по-малко от мъжете.

Делът на бедните жени нараства и през 2015 г. е бил 24%, а в риск от бедност и социално изключване достигат 43%. Ситуацията в България не се различава съществено от тази в Европа, подчерта Димитров и изтъкна, че повече от 70% от лицата с ниски доходи в Европа са жени. Средната пенсия на жените в Европа е с 40% по-ниска спрямо тази на мъжете.

На фона на различията между половете, Димитров все пак изтъкна, че в последните години има напредък на пазара на труда. Увеличава се присъствието на жените в платения труд, но все още изостават от нивата, достигнати през 2007 г. Коефициентът на заетост на жените във възраст 15-64 г. достига близо 60% в края на миналата година.

За периода 2007-2015 г. България е намаляла с близо половин милион - от които 264 000 са жени. "Повече от половината от тези, които ги няма в нашата мила Родина, са жени", посочи президентът на КНСБ.

Продължава да се задълбочава младежката безработица сред жените - особено сред младите дами до 29 години. Безработните жени имат продължителност на безработицата 2 и повече години. Преобладаващата част от тях са дългосрочно безработни. 719 000 са жените на възраст 15-64 г., които не желаят да работят. За повече от 1/3 от тях основна спирачка за намиране на работа са лични и семейни причини.

"Равнопоставеността на половете не е женски въпрос, това е въпрос на мъжете, ако щете- да разберат същината на проблема и да вземат решенията, които предлагаме, изтъкна президентът на КНСБ.