Скандалът с имамите, шпиониращи за Турция в Европа, се разраства

В четвъртък белгийските власти съобщиха, че са отхвърлили молбите за издаване на визи на четирима турски имами, желаещи дългосрочно да работят в страната. Според белгийски медии министърът по въпросите на убежището и миграцията Тео Фракен е отхвърлил молбите на общо 12 имами през годината с твърдението, че те са искали да проповядват в нелицензирани от държавата джамии.

По данни на мести издания в Белгия има 65 джамии, свързани с турската служба по религиозни въпроси Дианет. Много храмове в страната обаче действат нерегламентирано, без разрешение от властите и няма официални данни за броя им. Белгия беше и в списъка, публикуван в края на миналата година от в. "Хюриет" с държави, в които службата е събирала разузнавателна информация чрез имамите си в 38 държави, в това число България. Само от ЕС засегнатите страни според доклада бяха 12, включително Австрия, Германия, Дания, Естония, Финландия, Холандия, Великобритания, Швеция, Италия, Литва, Полша и Румъния.

В средата на миналия месец Германия и Австрия обявиха, че разследват подобни дейности сред турските имами.
В Германия полицията претърси апартаментите на четирима имами, свързани с Турско-ислямския съвет по религиозни въпроси (ДИТИБ), най-голямата мюсюлманска организация в страната под чиято шапка са над 900 джамии, свързани с Дианета, според материали на "Дойче веле".

Медията по-късно обяви, че е получила документи, според които 13 имами и "заместник координатор" в двете държави

са предоставяли информация на турското аташе по религиозните въпроси 

в консулството в Кьолн за най-малко 14 институции, свързани с Гюлен, и 45 души, за които се предполага, че имат връзки с движението на Гюлен.

Службите вече са се свързали с някои от наблюдаваните лица с предупреждение да не се връщат в Турция. Някои от шпиониращите имами обаче изглежда са се прибрали в родината си и това затруднява разследването, разказва "Дойче веле". Междувременно германската федерална прокуратура обяви по-рано март, че не бива да се изключват нови обиски, за да се установи дали и други имами са събирали разузнавателна информация.

Само в Северен Рейн-Вестфалия, където се намира Кьолн, 63 асоциации и пет частни училища, които получават частично финансиране от държавата, са свързани с Гюлен. Много от тях се занимават с културни дейности, интеграционни проекти и междурелигиозен диалог.

По-рано тази седмица германският вътрешен министър Томас де Мезиер, цитиран от "Билд",

призова ДИТИБ да се реформира "из основи" 

заради обезпокоителните сведения за връзки с Турция. "Ако информацията е вярна, това е неприемливо," подчерта той.

В Австрия пък депутатът от "Зелените" Петер Пилц заговори за "световна шпионска мрежа" от аташета по религиозните въпроси и обяви, че ще внесе в парламента доклад, озаглавен "Бъдете бдителни, турци - посегателството на Турция над Австрия".

Седмици по-късно Пилц предостави документ, пратен от турското генерално консулство в Страсбург до посолството във Виена, според който привърженици на Гюлен са поставени под наблюдение. Докладът, пише австрийското издание "Курир", е бил адресиран до бившето религиозно аташе и по същото време председател на АТИБ (австрийския турско-ислямски съвет, подобен на ДИТИБ), Фатих Мехмет Карадаш.

Последният отрича да е шпионирал

и настоява, че всъщност е правил "религиозни оценки" за положението на гюленистите в Австрия.

В края на миналата седмица АТИБ, който обединява над 100 000 членове на различни религиозни организации, в официално изявление се дистанцира от турското посолство, като каза, че Карадаш е извършвал въпросната дейност в качеството си на дипломат, а не на ръководител на АТИБ.

За да се сложи край на практиката организацията да се използва като "дългата ръка на Партията на справедливостта и развитието", която управлява в Турция, предстои да се смени цялото й ръководство и да се избере нов председател през април, като се въведе правилото служители на посолството да не могат да заемат властови позиции, пише вестникът, като цитира говорител на организацията.