Още уволнения във властта, английският език е най-желан за втора матура, ГЕРБ и БСП отново отрекоха да правят коалиция...

Уволненията във властта продължават да бъдат сред актуалните теми на всекидневниците.

"Освободен е постоянният секретар по отбраната Добромир Тотев е освободен от длъжност поради изтичане на мандата му, съобщи БНТ. Тотев разполага с правомощия по отношение на оперативните дейности във ведомството, бюджета, кариерното развитие. В момента тече оперативен подбор за негов заместник." - в. "Труд".

"Здравният министър Илко Семерджиев обеща да "освежи" състава на ръководствата на онези болници, които трупат прекомерно дългове. В интервю за Би Ти Ви той коментира оценката на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, че "се е разпищолил". "Приемам това като комплимент, че работим и това се забелязва", коментира Семерджиев. "Това, че сме служебно правителство, не значи, че трябва да седим и да чакаме избори, бяха се натрупали много проблеми в министерството, които сега разрешаваме", продължи той. По думите му над 33 нормативни акта са били дефектни и вече над 15 от тях са отменени от Върховния административен съд. Като пример за финансовото укрепване на болниците Семерджиев даде решението си да върне д-р Дечо Дечев начело на болницата "Св. Иван Рилски", която след уволнението му преди две години от печеливша се е превърнала в губеща. Семерджиев подчерта, че никого не е уволнил, а бившият шеф на "Пирогов" проф. Стоян Миланов сам подал оставка..." - в. "Дневник".

Вестниците проследяват и геополитическите коментари на експремиера Бойко Борисов.

"Продължаваме да сме против [анексирането на] Крим, защото когато граници се променят със сила, България става уязвима." Това заявява бившият премиер Бойко Борисов в интервю за "Ройтерс", разпространено във вторник. Думите му са част от разговора за отношенията между България и Русия, които агенцията определя като "деликатен политически въпрос" в страната. Социалистите, изградили партията си на основата на бившата компартия, обещават да блокират каквото и да удължаване на санкциите на ЕС срещу Русия заради анексирането на Крим, допълва "Ройтерс". "БСП е против продължаването на санкциите, защото те накърняват българския национален интерес, българската икономика, земеделие, туризъм. Изгубихме от тези санкции", каза в края на миналата седмица Корнеля Нинова пред "Ройтерс". Но агенцията веднага добави и уточнение, че "никоя страна от ЕС не може да налага вето върху удължаването на санкциите, за чието одобрение е достатъчно квалифицирано мнозинство сред страните членки. България, обаче, поема ротационното председателство на ЕС от 1 януари 2018г. и това дава платформа за възгледите на София по този въпрос."..." - в. "Дневник".

"Бяxме пpотив анекcиpането на Кpим, защото cлед Коcово, cлод Кpим, Бългаpия е заcтpашена от нещо тaкова. Стpаx ме е доpи да го пpоизнеcа на глаc. Съc cъздаването на ДOCТ и вpъщането на pетоpикaта за възpодителния пpоцеc, има pиcк", кaза лидеpът на ГЕРБ Бойко Боpиcов в Благоeвгpад. Допълни, че оpиентацията ни по оcта НАТO-ЕС е неизменна, но наpед c пpагматични отношения c Рycия, защото "бългаpите не мpазят pycнаците". "Съc cъcедите от Тypция cпpяxме балкaнcкия път на бежанците и те ни заoбикaлят. Не cе cтpаxyваx да отида на cpеща c Еpдоган, но cлед това - диpеĸтно в ЕС, за да обяcня, че cпоpазyмение c Тypция е единcтвеното pешение. на комшиите им кaзаx, че cтокообоpотът им c ЕС е огpомен и те имат полза да запазят добpия тон", обяcни Боpиcов..." - в. "24 часа".

Тенденциите в образованието също са сред темите на всекидневниците.

"Английският език за първи път измества географията като желан предмет за втората задължителна матура. Това показват данните на просветното министерство за младежите, подали заявления за явяване на тазгодишните държавни зрелостни изпити. Тенденцията вероятно се дължи на все по-универсалното приложение на матурите като вход за университетите. Крайният срок за участие на изпитите през майската сесия изтече на 17 март. Първата матура по български език и литература е планирана за 19 май, а втората - по предмет по избор - на 22 май. Данните на МОН затвърждават тревожната тенденция все по-малко младежи да се явяват на задължителните матури. За тази година например заявления за участие на първия задължителен държавен зрелостен изпит по български език и литература са подали 52 553 души, като в това число влизат и хората, които не са успели да положат изпита през минали години. При 54 346 души, колкото е випускът на дванадесетокласниците през т.г., това означава, че поне около 2000 зрелостници, завършващи т.г. средно образование, нямат никакво намерение дори да се пробват на изпита по български. За сравнение през миналата 2016/17 г. заявления за участие на матурата по български подадоха 52 хил. младежи, с около 1000 по-малко от випуска, който тогава бе 53 298 души. Реално на първата матура пък се явиха едва 47 хил. души (а на втората - 48 хил.). Общо 53 340 младежи пък са подали заявления за явяване на втората матура на 22 май т.г. Както и м.г., предметът биология и здравно образование е най-желан за втори зрелостен изпит. Заявления за участие на него са подали 14 053 души. На второ място по брой на пожелалите да се пробват е английският език - той е предпочетен от 11 616 души за сметка на предмета география и икономика, който е избран от 8677 и с това се нарежда на трето място по "харесване". 2868 са подадените заявления за изпит по математика, по история и цивилизация те са 1427, а по немски език - 1031. Най-малко абитуриенти искат да се явят на изпит по италиански език - 81. За първи път тази година дванадесетокласниците от професионалните гимназии и паралелки ще имат възможност да избират дали да полагат втората задължителна матура по общообразователен предмет, или вместо нея в дипломата им да се впише средноаритметичната оценка от двата държавни изпита за придобиване на професионална квалификация. 7601 младежи са предпочели оценката от изпитите по професия пред втория държавен зрелостен изпит..." - в. "Сега".

"Европейската комисия и Европейският научноизследователски съвет (ERC) ще съдействат активно за набирането на максимален брой кандидати за оценители на научните проекти за центрове за върхови постижения и за компетентност по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП НОИР). Еврокомисарят за наука, изследвания и иновации Карлос Моедас и председателят на ERC проф. Жан Пиер Бургиньон са поели такъв ангажимент пред министъра на образованието и науката проф. Николай Денков. Те подкрепят неговото решение да се обяви централизиран конкурс за избор на външни независими оценители на научни проекти, каквато е практиката в ЕС. Разговорите с комисаря Моедас и проф. Бургиньон се проведоха днес в Брюксел, където министър Денков участва в конференцията "ERC: отвъд първите 10 години". Проф. Денков благодари за независимата международна оценка на научната и иновационната система на България, проведена по искане на нашата страна през 2015 г. Той информира своите домакини, че препоръките от тази оценка ще бъдат взети предвид при актуализацията на Стратегията за развитие на научните изследвания. Работата по този документ приключва. Предстои той да бъде представен за обществено обсъждане в края на март 2017 г..." - в. "Стандарт".

Изборната кампания неизменно доминира страниците на вестниците.

"Броят на успешно подадените заявления за гласуване в чужбина е 45 071. Най-голям е броят им в Турция - 19 081. След южната ни съседка се нареждат Великобритания - с 5259 заявления, Испания - с малко над 3 хил., САЩ - с 2799, и Германия - с 2756. Това беше обявено от постоянния секретар на Министерството на външните работи (МВнР) и ръководител на работната група по организация на парламентарните избори извън страната Елена Шекерлетова. Тя предостави на пресконференция днес подробна информация за подготовката на изборите в чужбина, съобщиха от министерството. В някои дипломатически и консулски представителства Централната избирателна комисия (ЦИК) е приела решение да бъдат образувани повече от една избирателна секция. В Лондон ще има 4 секции, докато в Берлин, Мадрид, Париж и Мюнхен ще са 3. Във Франкфурт, Брюксел, Хага, Валенсия, Милано и Франкфурт ще има по 2 секции. Заради повишен военен риск избирателни секции няма да бъдат образувани в Афганистан, Либия, Сирия и Ирак. В Северна Корея, Пакистан, Етиопия, Монголия и Индонезия също няма да може да се гласува заради липсата на заявления и много малкия брой пребиваващи в тези държави български граждани. В 70 държави ще бъдат открити общо 371 избирателни секции. В 40 страни секциите ще са само в дипломатическите и консулските представителства, в 27 държави избирателни секции ще има както в представителствата, така и на места извън тях, а в 3 държави - Люксембург, Сингапур и Нова Зеландия, където България няма свои представителства, изборните секции ще бъдат на други места. Общо 2049 ще са членовете на съставите на секциите в чужбина. 411 от тях са представители на партии, 208 са служителите на дипломатическите и консулските представителства, 205 са командированите служители на администрацията и 1225 са българите в чужбина, които се включват доброволно..." - в. "Дневник".

"БСП най-близка по платформа с Патриотичния фронт Не е възможна голяма коалиция между БСП и ГЕРБ, взаимно отрицание сме и в политиките, и идеологически, и като стил на управление, обвързваме ги с ДОСТ. Това каза лидерът на БСП Корнелия Нинова в интервю за агенция Франс прес. Лидерът на БСП припомни, че партията ще решава за възможни коалиции с "Обединените патриоти - НФСБ, ВМРО и Атака" и "Воля" според резултатите от изборите едва след референдум до всички членове. "Най-близки като платформи, ако трябва да говорим за политики, сме с Патриотичния фронт", допълни лидерът на БСП. Нинова каза, че не смята, че ДПС е възможен партньор: "Но пак казвам - не искам да го предрешавам, ще питаме членовете на партията." Нинова отговори и дали се усеща напрежение във връзка с намесата на Турция и действията на партия ДОСТ в страната: "В някои райони има. Хората са притеснени, подложени са на натиск. Не във всички смесени райони, но в някои да. Най-напрегнато ми се видя в Кърджали." Запитана дали очаква засилване на нестабилността на Балканите и намеса на други страни, една от които е Турция, евентуално Русия в този район, лидерът на БСП каза: "Не очаквам намеса от страна на Русия. Иска ни се да се засили интеграцията между държавите в Европейския съюз. Обратно на това, което започва да се случва."..." - в. "Труд".

"Цветан Цветанов: Няма да правим коалиция нито с ДПС, нито с ДОСТ, нито с БСП Водачът на листата на ГЕРБ в Благоевградска област Цветан Цветанов посети днес Рибново и Белица и обеща развитие и пътища в Пиринския край. Разширяването на училището в село Рибново е поет ангажимент от ГЕРБ. Проектът ще се придвижи и ще бъде реализиран от следващото правителство на ГЕРБ, защото ние ще спечелим изборите. Това заяви зам.-председателят на ГЕРБ и водач на листата на партията в Благоевградска област Цветан Цветанов по време на среща с жителите на село Рибното, община Гърмен. Той подчерта, че ГЕРБ няма да прави коалиция нито с ДПС, нито с ДОСТ, нито с БСП ,

"Ще запазим икономическия ръст, ще продължим да развиваме туризма, за да бъде страната ни желана туристическа дестинация. Всичко написано в управленската програма на ГЕРБ е изпълнимо, защото лежи на точни икономически разчети", каза Цветан Цветанов. Той поясни, че за ГЕРБ е важно да запази добрите отношения със съседните държави. Зам.-председателят на ГЕРБ подчерта, че България трябва да остане част от обединена Европа. "Не трябва да допускаме БСП на власт. Не можем да позволим никой да отклони страната ни от правилния път на развитие. Всички трябва да подкрепим ГЕРБ с номер 11 в бюлетината, защото ГЕРБ е силната партия, която дава реални решения за България", категоричен бе Цветанов. По време на последното управление на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов за община Белица бяха преведени допълнителни средства в размер на 1 млн. и 100 хил лева. Така се държат национално отговорните политици. Ние доказахме, че не делим хората на наши и ваши, не делим общините според това от коя партия е кметът. Това каза Цветан Цветанов на среща с избиратели в Белица. Той подчерта, че ГЕРБ е единствената алтернатива в смесените региони, защото партията работи, водена единствено от обществения интерес. "Ние не разделяме българските граждани, както правят някои други партии, защото в ГЕРБ знаем, че сме най-силни, когато сме обединени", заяви Цветанов..." - в. "Сега".

"Председателят на фракцията на консервативната Европейска народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Манфред Вебер подкрепи ГЕРБ преди изборите в неделя. Баварецът беше в Благоевград, където имаше предизборна среща на партията. "Посланието, което искам да отправя към вас е, че изборите в неделя не са важни само за вас, но са от изключителна важност и за Европа. Едно от най-важните неща в политиката е доверието. Вие като избиратели трябва да имате доверие в политиците", заяви Вебер. "Когато говорим за Борисов и Цветанов първото нещо, което можем да кажем това са политици, които държат и спазват обещанията си. Преди 4 години бях отново тук и тогава открихме спортен център в Благоевград. Това беше център построен с европейски пари", допълни той. "Второто послание е алтернативата за Европейската перспектива и бъдеще на България в Европа. На няколко километра оттук е границата с Гърция, всички вие знаете какво се случва там, където управляват комунистите. Но виждате, че те не спазват обещанията си. Същото ще се случи и тук, ако гласувате за комунисти. Не гласувайте за лъжци," обясни Вебер..." - в. "Стандарт".

В. "24 часа" съобщава, че д-р Валентин Павлов няма вина за случая със смъртта на 14-годишното момче, заради който главният прокурор Цацаров поиска сваляне на имунитета му: 
"Не са констатирани нарушения при лечението, както и при операцията на 14-годишно дете, което умря след усложнение от стоматологична операция. Анестезията е водена правилно и според изискванията на стандарта - това гласи доклад на Изпълнителната агенция "Медицинския одит", предаде Нова ТВ. "Реакцията на анестезиологичния екип при възникналото съмнение за малигнена хипертермия е адекватна, а проведените реанимационни дейности в "Пирогов" са в пълен обем. Не е възможно да се предвиди възникването на малигнена хипертермия." - допълват от "Медицински одит". "Медицинският преглед с рентген установява, че детето има изостанали корени на шест млечни зъба, хроничен периодонтит на шести долен зъб и пулпит на седми горен зъб вляво, както и множество кариеси." - става ясно от одита. Майката на момчето е била съгласна операцията да премине под пълна упойка поради огромния страх, който то е имало от зъболекарските процедури. Тя е била запозната с възможните усложнения и с рисковете от предстоящата операция. Данните сочат още, че интервенцията е протекла гладко, а усложненията са настъпили около половин час по-късно, когато момчето е развило висока температура на вътрешните органи, наречена малигнена хипертермия. Тогава лекарите в операционната - стоматологът д-р Валентин Павлов, анестезиологът д-р Йоанна Филипова и детският дентален лекар д-р Григорова са взели решение да преместят пациента за лечение в "Пирогов". При постъпването му в спешния център обаче не е имало сърдечна дейност и въпреки усилията на лекарите, един час по-късно, 14-годишното момче е починало..."