Турция обръща поглед към бившите земи на Османската империя

Президентът Реджеп Тайип Ердоган в гробницата-мавзолей на султан Мехмет Втори, завоевателят на Константинопол.

С европейската мечта на Турция, изглежда, е свършено. Само за едно десетилетие президентът Ердоган се промени от човек, който сякаш можеше да влезе в историята като лидера, вкарал в ЕС държава с преобладаващо мюсюлманско население, в човека, при чието управление Турция обърна гръб на Запада.

Връщането на смъртното наказание, което предложи Ердоган (и което много от привържениците му искат за лидерите на кървавия опит за преврат от миналото лято), със сигурност ще ускори края на надеждите на Турция за присъединяване. Според правилата на Европа не се приемат нови членове, чието законодателство предвижда смъртно наказание.

Европа обаче е последна грижа за много турци. Прави впечатление, че когато бившият премиер Ахмет Давутоглу уреди миналата година сделка, която бе предвидено да осигури на турските граждани безвизов достъп до шенгенското пространство като една от наградите за спирането на мигрантския поток към Гърция, народът му не й обърна особено внимание. Малцина вярваха, че тя ще бъде изпълнена, и останалите излязоха прави.

Крайният срок бе отлаган непрекъснато заради отказа на Турция да промени законите си за борба с тероризма. След опита за преврат Турция втвърди тези закони, а не ги смекчи, както искаше ЕС. Кавгата на Ердоган с няколко западноевропейски правителства влияе на настроенията на много от най-верните му поддръжници. За много от тях, както и за лидера им, Европа е лицемерна, стисната и неморална. "Ние се грижим за 3 милиона сирийци, а Европа само боготвори парите", каза възрастен мъж в деня на референдума.

Междувременно половината от Турция, която гледа към Европа, е наясно, че с мечтите й за присъединяване е свършено и че това е така, откакто Ердоган пое по пътя на авторитаризма.

Неговата враждебност към Запада датира отпреди четири години, от протестите в парка "Гези" срещу управлението му, при които той обвини чужди сили, че подстрекават към разделение.

Сега Ердоган вероятно ще ускори и разшири външната политика, начертана от Давутоглу, когато той бе външен министър.

Идеята му, която той нарече "стратегическа дълбочина", е, че Турция трябва да погледне на първо място към естествената си периферия, страните от бившата Османска империя, с които има културни и често пъти религиозни връзки.

Отидете днес в Македония или Северен Ирак - две страни, управлявани някога от Истанбул - и ще видите търговски центрове, пълни с турски марки, и семейства, запалени по най-новите турски сапунени опери. Културата и бизнесът проправят пътя на политиката от години.

Всяко скъсване със Западна Европа обаче няма да е пълно. Турците са майстори на политиката на сделките, за което свидетелства неотдавнашното им помиряване с Израел, основано на обещанието за газови договори, а не на любов.

Търговията и туризмът са твърде важни за Турция, за да загърби напълно Европа. Ако Ердоган не обърне внимание на този факт, това ще удари народа му по джоба, а една икономическа криза е нещото, което с най-голяма вероятност може да свали един турски лидер, вкопчил се във властта. (БТА)