Борисов и Ципрас договориха нова ж.п. линия, Радев поиска замяна на Дъблинското споразумение, хепатит С може да бъде победен напълно...

Посещението на премиера Борисов в Солун е сред водещите теми на петъчните вестници.

"България, Гърция и Сърбия създават икономически перспективи за региона. Такава теза изказа министър-председателят Бойко Борисов след срещата в Солун с гръцкия си колега Алексис Ципрас и със сръбския президент Александър Вучич... Според Борисов регионът има огромни перспективи в сфери като туризма, енергетиката, природните ресурси. Той акцентира и върху значението на железопътните и транспорти коридори, които да свързват държавите... Гръцкият премиер Алексис Ципрас също определи тристранната среща като изключително важна за региона. "Рискът от дестабилизация заради етнически и политически конфронтации, рискът от нарастване на ислямизма, последиците от мигрантските потоци са проблеми и ние всички искаме да работим в диалог за мира и стабилността на Балканите", подчерта Ципрас. Той изрази подкрепа за европейската перспектива на Сърбия и изтъкна волята на сръбската страна да изпълнява всички условия. Според гръцкия премиер сигурността на Европа минава през Балканите и заяви, че Европейската комисия оценява усилията на сръбската страна в тази посока. Гръцкият министър-председател посочи още, че продължава укрепването на диалога по инфраструктурните и енергийни проекти между трите държави, по чиято реализация се работи активно. Президентът Александър Вучич благодари за подкрепата за Сърбия в европейския й курс. Той изрази готовност страната му да участва в проекти от икономически интерес за региона." - в. "Дневник".

"С гръцкия ми колега Aлексис Ципрас обсъждаме регионалната сигурност, съвместните проекти и актуалните европейски въпроси, това написа премиерът Бойко Борисов на страницата си във "Фейсбук". Двамата застанаха очи в очи в 16,30 часа, а Борисов благодари на домакина си, че гледката е към морето, защото не го е виждал от ангажименти." - в. "Стандарт".

"Трите народа заедно сме по-силни, защото създаваме такива икономически перспективи за региона, че и другите колеги от Западните Балкани ще имат интерес от това, заяви министър-председателят Бойко Борисов на брифинг след срещата в Солун с гръцкия си колега Алексис Ципрас и със сръбския президент Александър Вучич. Според Борисов регионът има огромни перспективи в сфери като туризма, енергетиката, природните ресурси. Той специално акцентира и върху значението на жп линиите и транспортите коридори, които да свързват държавите. "Не бива да се повтаря моделът на бивша Югославия, а всяка държава от Балканите трябва да има пряк достъп до всяка друга държава на Балканите", добави Борисов. Министър-председателят изтъкна необходимостта на Западните Балкани да се даде европейска перспектива и сподели оптимизма си след срещата на лидерите от "Берлинския процес" в Триест, където е бил заявен ясен ангажимент по въпроса. "С Алексис си обещахме да направим максималното, което зависи от нашите две държави, нашите приятели от Сърбия да отидат където им е мястото. Не държим да се знае годината, но особено младите поколения трябва да имат перспектива, за да може политиците да направят всичко, което се изисква от тях, за да осигурят на народите си просперитет", заяви Борисов и добави, че е важно да има перспектива и надежда у хората, за да не напускат региона си..." - в. "Труд".

"Той отбелязал, че други държави имат амбиции да имат влияние на Балканите. "Нямам нищо против да ни обичат Балканите, но да се месят пряко в държавите на Балканите е нещо, което ме притеснява", каза Борисов. След Триест съм малко по-голям оптимист. Защото, когато Франция, Германия, Италия заявят твърд ангажимент към Западните Балкани и като цяло, съм по-оптимист. Защото, когато се наливат пари, то никой после не иска да разрушава инфраструктурните проекти. Не бива да се повтаря моделът на бивша Югославия. Трябва всяка една държава от Балканите да има пряк достъп до всяка една друга държава от Балканите", подчерта Борисов. Доволен съм от Ципрас и Вучич, жп линиите и транспортните коридори, които да свързват нашите държави, това ми е мечта. Трите народа заедно сме не три пъти, а десет пъти по-силни. Около 20 млн. някъде е населението на Балканите. Великобритания напуска, Балканите имаме редкия шанс да я заместим в ЕС, заяви още Борисов. Той допълни и че борбата с корупцията и контролът трябва да са на изключително ниво, за да може народите ни да усетят колко по-добре е в ЕС. Борисов съобщи и че България и Гърция ще проведат съвместно правителствено заседание в края на октомври, разказва още БГНЕС." - в. "Сега".

"Договориха втора жп линия между България и Гърция Пpемиеpът отиде до Италия c военния cпаpтан, cлед кaто пpезидентът Рyмен Радев взел еъpбъcа Втоpа железопътна линия да cвъpзва Бългаpия и Гъpция, договоpиxа в Солyн пpемиеpите Бойко Боpиcов и Алеĸcиc Ципpаc. Тpаcето на втоpата линия ще е Алеĸcандpyполиc-Ваpна-Рycе, а оттам ща cвъpзва Егейcко моpе c Центpална Евpопа, обяcни гpъцкият миниcтъp-пpедcедател. Към тpаcето ще cа cвъpзани още Солyн, Кавала и Бypгаc и ще имаме мyлтимодален коpидоp, обяcни той..." - в. "24 часа".

Посещението на президента Радев в Италия също е сред актуалните теми на всекидневниците.

"Дъблинското споразумение е дълбоко несправедливо към държавите, които формират външните граници на Европейския съюз, като България, Италия, Гърция и Малта, и затова е необходимо да се работи за нова система, която да отчита спецификата и проблемите на тези страни. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти в Рим, след като проведе среща с президента на Италианската република Серджо Матарела. По покана на своя колега президента Матарела, българският държавен глава е на работно посещение в Италия..." - в. "Труд".

"България и Италия ще обединят усилията си за формирането на нов подход за справяне с миграционния натиск към Европа, който да отчита необходимостта от съпричастност с държавите по външните граници на ЕС и за промяна на несправедливото решение, което повелява имигрантите да бъдат връщани механично в държавите, в които първо са били регистрирани, стана ясно от думите на президента Радев. Президентът Матарела е изразил пред президента Радев подкрепата си за присъединяването на страната ни към Шенген, както и позицията на Италия за разграничаване на бежанците от военните конфликти от икономическите имигранти. По думите на българския държавен глава нуждата от промяна на Дъблинското споразумение се осъзнава и от редица страни в Централна, Източна и Северна Европа, които се обявяват за солидарност и споделена отговорност в охраната на външните граници на ЕС. По време на срещата президентът Матарела е изразил готовността на Италия да предостави безвъзмездно на България софтуер, с който могат да бъдат проследявани подозрителни финансови операции в страната за предотвратяване на финансови престъпления, както и цялостен модел за неговото прилагане. "Италия е готова до обучи български експерти. В няколко държави е въведен този софтуер и вече се регистрират чувствителни резултати", посочи президентът Радев. Държавният глава подчерта, че ще предложи на българското правителство и на съдебната власт да бъде създадена в най-скоро време експертна група, която на място да се запознае с италианския опит и с възможността да се въведе този антикорупционен модел и в България. Президентите Радев и Матарела са коментирали и възможностите за облекчаване на административните процедури пред бизнеса и за последващото увеличаване на двустранния стокообмен, който през м.г. се равнява на 4.2 млрд. евро. През последните 20 години Италия е инвестирала над 1.5 млрд. евро в българската икономика. По време на срещата са били обсъдени и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставки на енергийни ресурси към Европа, сътрудничеството между България и Италия в сферата на отбраната, културата и други. - в. "Стандарт".

Вестниците отделят място и на здравеопзването.

"Здравната каса препоръчва да се създаде специализиран фонд, който да подпомага финансирането на редките болести, пише в отчета за бюджета на НЗОК за 2016 г. Това е една от препоръките за ограничаване на преразходите за лекарства. Допреди няколко години за лечението на редки болести отговаряше именно бюджетът - те бяха към здравното министерство. След това бяха поети от НЗОК и разходите скочиха многократно до над 80 млн. лв. Общо за лекарства за миналата година ръстът спрямо 2015 г. е 66 млн. лв., или 10 на сто, а средната стойност на рецепта през 2016 г. е била 27.04 лв. срещу 24.93 лв. през 2015 г. От НЗОК смятат, че са нужни мерки за ограничаване на медицински необосновано назначаване на високи дози или некоректно регистриране на хронични заболявания от извънболничната помощ и пренасочване към новите по-скъпи лекарствени продукти под въздействие на фармацевтичните компании. Оттам искат и да бъдат стимулирани лекарите да изписват по-евтините генерични медикаменти "чрез образователни програми за предимствата на генеричната политика". Освен това от касата искат и в закона да бъде записано, че лекарите трябва да избират по-евтините възможности, когато това е възможно. За разлика от предходните години, през които редките заболявания бележат най-висок ръст, през 2016 г. общите заболявания са с най-висок темп на нарастване - 10.99%. Причината е, че касата започна да финансира лечение за хепатит С с безинтерферонова терапия, за която са платени 32.9 млн. лв. "Най-скъпата" диагноза за касата през 2016 г. е диабетът с разходи от над 127 млн. лв. за лечение, следван от артрит, хипертония, множествена склероза и др." - в. "Стандарт".

"Парламентарната комисия по здравеопазването в парламента прие с 11 гласа "за" и 9 "против" годишния отчет за дейността и годишния отчет за изпълнението на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. Докладите бяха представени от председателя на надзорния съвет на касата Кирил Ананиев и срещнаха критики от депутатите на БСП и ДПС, според които те не отразяват реалното финансово състояние на институцията. От една страна, във финалния отчет е посочен излишък от 1.6 млн. лв., но от друга - дълговете на касата за лечение на българи в болници в чужбина в края на 2016 г. са близо 200 млн. лв, и още неразплатени разходи за български лечебни заведения и лекарства са прехвърлени в бюджета за 2017 г., изтъкнаха от опозицията. Председателят на комисията Даниела Дариткова и останалите депутати от ГЕРБ подкрепиха отчетите, но със забележката, че е необходим по-добър анализ на здравните и финасовите данни, с които борави институцията, защото става въпрос за огромни обеми и от двете. В отговор Кирил Ананиев и подуправителят на касата Димитър Петров обявиха, че планират сформирането на ново аналитично звено в рамките на институцията, което да борави със статистиката и да дава насоки за оптимизирането на дейностите и разходите..." - в. "Дневник".

"Само 18% от българите са минали обучение за първа помощ Половината загинали на пътя могат да бъдат cпаcени, ако им cе oкаже cпешна помощ в пъpвите пет минyти cлед кaтаcтpофата. Това пoказват данните от Евpопа, пpедава Нова телевизия. Oкaзва cе обаче, че само 18 на cто от xоpата y наc cа пpеминали някaкво обyчение по окaзване на пъpва помощ - пpи това - еднокpатно..." - в. "24 часа".

"За първи път в историята може да се говори за пълно изличаване на хепатит С от лицето на земята. Новата безинтерферонова терапия, която се прилага в последните три години показва пълно излекуване с 95-100% успеваемост, включително при хора с напреднало заболяване и настъпили увреждания на черния дроб. Световната здравна организация е съставила стратегия как до 2030 г. здравните системи да се преборят с болестта, с надеждата, тя да бъде изкоренена напълно. Първата задача е да се открият всички болни. Това съобщиха представители на Националната пациентска организация, на българския офис на Световната здравна организация и на Националната здравноосигурителна каса по повод предстоящия Световен ден за борба с хепатита (28 юли) и началото на скринингова кампания. Над 1000 българи с възможност за пълно излекуване В България безинтерфероновата терапия се прилага от 2016 г., само година след световното й патентоване, макар че неколкократно имаше сътресения около критериите, кой може да я получава и кой не. След отпора от пациентските организации сега вече няма ограничение за българските здравноосигурени пациенти, които могат да се лекуват с модерната терапия. Успехът й в България също е почти 100%, като досега касата е одобрила общо 1130 протокола, похвалиха се от там." - в. "Дневник".