Берлин подкрепи Турция за членство в ЕС

Германският външен министър Гидо Вестервеле призова Европейския съюз (ЕС) да ускори преговорите за приемане на Турция в общността и подчерта, че Европа трябва да отправи позитивен сигнал към Анкара в отговор на политическите реформи в страната, съобщава Wall Street Journal.

Призивът на Вестервеле за задълбочаване на европейския ангажимент към Турция може да противопостави Германия на други европейски страни, водени от Франция и Австрия, които се обявяват против приемането на Турция в ЕС, и вместо пълноправно членство искат по-ограничено асоцииране на голямата, предимно ислямска страна.

Позицията на германския външен министър може да доведе и до напрежение с консервативните поддръжници на канцлера Ангела Меркел, които също гледат на евентуалното приемане на Турция в ЕС с дълбок скептицизъм.

„Никой не трябва прибързано да отхвърля Турция, като й затръшне вратата под носа след всичките тези усилия“, казва Вестервеле. Европа не може да си позволи да подценява растящата икономическа мощ и стратегическо значение на Турция, допълва той.

На референдум по-рано този месец турските гласоподаватели одобриха пакет от конституционни промени, включително поправки, имащи за цел да укрепят гражданските права и да гарантират властта на гражданските съдилища над военните. Промяната също реформира и върховния съд, който за момента е бастион на светската опозиция срещу управляващата ислямска партия в страната. Критици на реформата се опасяват, че по този начин правителството ще сложи ръка върху съдебната система.

Въпреки тези опасения Вестервеле заяви, че конституционната промяна в Турция „е стъпка в правилната посока.“ „Това показва, че Турция иска европейско бъдеще и има европейски перспективи“, допълва той.

Почти замразените преговори на ЕС с Турция са източник на тревога и за американската администрация. Според Вашингтон една разочарована Турция би се отказала от прозападната си външна политика.

По думите на американския министър на отбраната Робърт Гейтс неотдавнашното „залитане на Турция на изток“, включително флирта на Анкара с Иран и влошаването на отношенията с Израел, „е до голяма степен предизвикано от действията на някои политици в Европа“, които попариха аспирациите на Турция за членство в ЕС.

Решението на Вестервеле да подкрепи аспирациите на Турция за присъединяване към ЕС подсили напрежението на неговата пробизнес партия на Свободните демократи, с Християн-демократическия съюз на коалиционния му партньор Ангела Меркел. Германският канцлер предлага „привилегировано партньорство“ с Турция, вместо пълноправно членство – идея, подкрепяна и от френския президент Никола Саркози.

Много европейски консерватори гледат на ЕС като на клуб от страни, споделящи общите ценности на европейската християнска цивилизация, и приемат Турция като прекалено чужда в културен аспект, за да се присъедини към съюза дори ако изпълни всички европейски стандарти за демокрация и икономика. Страховете, че приемането на Турция може да предизвика вълнà от емиграция, както и нерешеният проблем със статута на Северен Кипър също създават пречки около кандидатурата на страната. За момента Турция е отворила едва 13 от 35-те преговорни глави.

„Понякога ме удивлява как някои твърде самоуверени страни, които са влиятелни днес, предполагат, че нещата винаги ще останат същите“, казва Вестервеле. „Въпрос на време е млади и динамични общества като Турция да се наредят сред политическите, културни и интелектуални центрове на света“.