2018 г. за България през 20 събития

2018 година премина сякаш в постоянното очакване за предсрочни избори, но завърши с уверения за стабилност в управлението на същото правителство и парламент. Не са изненадващи ниските рейтинги на институциите, които са устремени към дъното, а на най-високо доверие се радва националният омбудсман Мая Манолова. Само този факт е достоен за задълбочен размисъл.

News.bg подбра 20 събития (или скандала) от родната политическа сцена, през които България, а и всички ние, като нейни граждани преминахме. 

Мораториумът върху новите лекарства

Още в самото си начало 2018 г. започна ударно след скандал прехвърлен от предишната. В началото на годината партиите си стиснаха ръцете и мораториумът върху новите лекарства падна. След наложено вето от страна на президента, разменени обвинения между Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Румен Радев, в крайна сметка парламентът отмени мораториума върху иновативните лекарства.

Европредседателство

Няма как първото председателство на Съвета на ЕС от страна на България да не е едно от главните събития, които бележат 2018 година. За шест месеца и поредица от срещи и събития може би ключовото остава срещата в София, посветена на Западните Балкани. Правителството успя на събере в столицата ни европейските и балканските лидери и да си говорят за свързаност и перспективите на Западните Балкани. Амбицията на Българското председателство бе да постигне ясен план за действие с конкретни стъпки за всяка от държавите. До каква степен тази усилия са успешни, ще видим в следващите години, но последвалото Австрийско председателство пое темата и като свой приоритет.

Освен Западните Балкани бе обсъдена и общата визия за газова свързаност и енергийната диверсификация, а на срещата във Варна ЕС и Турция разговаряха за ограничаване на потока от мигранти.

И в средата на годината, и в края й управляващи и опозиция отчетоха успех в Европредседателството, всеки за себе си. А в последните дни преди новата 2019 закрихме и министерския пост на Лиляна Павлова.

Протестите за заплати

Годината 2018 освен с европредседателство започна и с полицейски протести за заплати. МВР получи по-високи заплати, протестираха и надзирателите, а заплатите им бяха уеднаквени. През годината имаше и много други такива протести - и протестираха и музикантите от Националното радио, които няколко пъти изнасяха безплатни концерти, директно на улицата.

Едва когато обаче стигнаха до жълтите павета под прозорците на Министерски съвет, премиерът Борисов откри за себе си, че такива оркестри изобщо има.

"Не може всеки, който иска пари, да идва под прозорците на правителството", обясни тогава премиерът.

Рестарт на АЕЦ "Белене"

След като по време на първия кабинет "Борисов" през 2012 година бе наложен мораториум върху строителството на АЕЦ "Белене" третият кабинет "Борисов" го размрази и отново го сложи на масата - на 7 юни 2018 г. Темата за проекта АЕЦ "Белене" стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ доклад за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката. Десетките предложени възможности от БАН обаче не намалиха споровете за целесъобразността на изграждането на нова ядрена централа. На 31 октомври пък изтече срокът за процедура за избор на инвеститор за АЕЦ "Белене". Към момента търсим китайски инвеститори, търсим и френски инвеститори, предложихме и на балканските съседи да участват, Русия предложи да участва, но още чакаме.

Покупката на ЧЕЗ

Български гражданин опита да купи ЧЕЗ - Гинка Върбакова, което пък предизвика огромен вътрешнополитически скандал включително и с една подадена, но неприета оставка - тази на енергийния министър Теменужка Петкова. Опозицията в лицето на БСП поиска пълна проверка на сделката, спирането й и държавата да се намеси и да изкупи отново енергоразпределителното дружество. Макар и първоначално дадена заявка за интерес от страна на правителството не бяха предприети стъпки, а по-късно и окончателно се отказа. Скандалът обаче прехвърли границата и премина и в Чехия.

На 30 ноември изтече крайният срок за закупуване на електроразпределителната компания ЧЕЗ, но от Инерком все още не са превели парите. Преди това от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отказаха на "Инерком" да разрешат концентрация чрез придобиване на контрол върху предприятия от групата на "ЧЕЗ".

Чума по животните

В средата на годината пламна чума по овце и кози в Ямболско и Бургаско. След установяването на няколко огнища започна и унищожаване на животни. Снимка на баба Дора и нейните козички, предизвика съчувствие и вълна на недоволство, в което се включи и левицата. Лидерът й Корнелия Нинова се снима и с бабата, и с козичките. Шефът на БАБХ обясни, че най-сериозната грешка в цялата криза е на ниво комуникация, но и призна, че внезапните и изненадващи нахлувания на ветеринари във фермите се налагат заради очаквано скриване на животни от самите стопани и недоверието им към истинността на проведените тестове за болестта. В края на годината пък от БСП дариха средства на засегнат от карантината стопанин, за да направи нови изследвания в независима лаборатория.

Истанбулската конвенция

Макар и да беше почти на финалната права и с подкрепа в най-голямата парламентарна група т.нар. Истанбулска конвенция бе спъната от мощен скандал. Обединените патриоти и БСП категорично се обявиха против ратификацията на документа, а в обществото се подпалиха страхове за трети пол, джендъри, хомосексуално образование и други подобни плашила. Истанбулската конвенция стигна и до Конституционния съд и бе обявена за противоречаща с националното законодателство. Според проучването на "Барометър" 43.9% от българите са доволни от отхвърлянето на конвенцията.

Депутатите пък решиха, че ще борят домашното насилие и десетките смъртни случаи годишно с промени в Наказателния кодекс и затягане на процедурите по налагане на ограничителни заповеди.

Жирардели е собственик на "Юлен"

Само няколко седмици преди края на годината един въпрос, задаван в продължение на десет години, сякаш намери своя отговор - кой е реалният концесионер на ски зоната в Банско. Ски легендата Марк Жирардели се яви в Министерство на околната среда и водите и обяви, че собственикът на "Юлен" е той, лично. Това се случи малко след като лично премиерът Борисов заяви в интервю, че всички, което означава и той, знаят кой държи фирмата концесионер. Излизането на сцената от страна на Жирардели обаче е на фона на започналите разговори между "Юлен" и МОСВ за промяна на концесионния договор, след като главният прокурор Сотир Цацаров се закани да има и обвинения на най-високо ниво, ако концесията не бъде вкарана в законовите й рамки. По същото това време Върховния административен съд (ВАС) върна за повторно разглеждане на долна инстанция делото, в което се оспорва решението на МОСВ, че няма нужда от екологична оценка на новия план за управление на Национален парк "Пирин".

"Системата ни убива"

2018 година премина под знака на протеста на родителите на деца с увреждания. От пролетта през лятото, есента, та чак до зимата майките опънаха палатките си и с комбинация от протести, разговори в работни групи, шествия, демонстрации се опитаха да прокарат така нужните в сектора на хората с увреждания реформи.

С постоянството и упорството си тези майки и бащи показаха на цялото ни общество, че гражданската активност може да обърне ходовете на политиците и да окаже принуда. Макар и на последната права протестиращите родители отново не позволиха да бъдат излъгани и се наложиха за промяна докрай в Закона за личната помощ. Така в края на годината вече имаме Закон за хората с увреждания, Закон за личната помощ и Закон за социалните услуги.

Оставката на Валери Симеонов

Най-скандализиращият (дали най-скандалният обаче) вицепремиер Валери Симеонов подаде оставка, след като кой ли не му я искаше - още от началото на кабинета ДПС, след това БСП, след тях и коалиционният му партньор Волен Сидеров, после и "Воля", а най-накрая и обидените му майки на деца с увреждания. Именно те не се отказаха и протестираха в продължение на 26 вечери ежедневно. Оставката си Валери Симеонов подаде трудно, след като нееднократно заяви, че не вижда основание да го прави. Иначе почти всяко едно действие на вицепремиера предизвикваше по-голям или по-малък скандал - от проверките му в нощните заведения по Черноморието и закона за шума до поисканото ограничение на рекламата на хазарт и лотария или либерализация на ограниченията за тютюнопушене в заведенията.

Дори и оставката му остави противоречиво наследство - неговото място зае началника на кабинета му Марияна Николова.

Катастрофата край Своге

В края на август екскурзия на група пенсионери от Световрачене завърши с тежка катастрофа, жертвите са 20. Жестоката катастрофа се случи на остър завой и при силен дъжд. За катастрофата е обвинен шофьорът на автобуса Григор Григоров.

Трагедията насочи общественото недоволство не срещу Григоров, който получи безпрецедентна подкрепа, а към отговорните за пътя институции, тъй като граждани неведнъж са сигнализирали, че той е рисков. Последваха и протести, но нова мантинела беше монтирана едва три месеца след катастрофата - тъй като институциите не можеха да се разберат кой е отговорен за това.

Трима министри Ивайло Московски, Николай Нанков и Валентин Радев подадоха оставки след катастрофата като знак за поемане на политическа отговорност. Четири месеца след катастрофата разследването продължава.

Ремонтът в столицата

Ако 2017 година мина под знака на ремонта на Дондуков", то 2018 г. е изцяло посветена на улица "Граф Игнатиев". И образно, и буквално, тъй като в края на годината ремонтът не е приключил. Безпрецедентна бе и реакцията на столичани, които не само се изнервиха на блокирания център, но и се противопоставиха на редица решения. Ремонтите доведоха до разследване на фирма "Джи Пи Груп", оставка на зам.-кмета Евгени Крусев и станаха известни на обществото като "ремонт на ремонта", "проверка на проверката" и "хубаво е, но не е готово". В момента столичани се наслаждават не на акулови перки за ограничители и тръпнат в очакване да видят площада пред църквата "Свети Седмочисленици" в неговия окончателно красив вид.

Арестът на кметицата на "Младост"

Т.нар. "зелен" кмет на "Младост" Десислава Иванчева бе арестувана показно в центъра на София и обвинена за искане на подкуп от бизнесмена Ваклин в размер на 75 000 евро. От април месец до средата на декември Иванчева, заместничката й Биляна Петкова и посредникът - бивш кмет на района Петко Дюлгеров, се намираха в ареста с постоянна мярка за задържане. Освен сериозния брой въпросителни по обвиненията, изтекли в медиите СРС-та, които не са минали през съдебна зала, случаят предизвика напрежение и между специализираните съд и прокуратура, от една страна и от друга, ВКС, който направи проверка на начина на отсъждане на мерките и обжалването на решенията. Десислава Иванчева и Биляна Петкова предизвикаха институционално и обществено внимание и с изнасянето на въпроси за условията в следствения арест и как се конвоират арестанти до болница.

Приемането ни в Шенген или по-точно не-приемането ни

Приемането на България в Шенген е въпрос, по който и опозиция, и управляващи са единодушни, че трябва да се случи. Неприемането ни в Шенген се определя вече от години от всички политици като двоен стандарт. В края на годината Европейският парламента настоя министрите на страните от ЕС да допуснат България и Румъния до Шенгенското пространство възможно най-бързо. За положително развитие намекна преди това и премиерът Бойко Борисов.

Напред към еврозоната

Решението за присъединяване към еврозоната бе взето без обществени дискусии, но при учудващо съгласие между основните политически сили.

През лятото правителството одобри План за действие, включващ конкретни мерки за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юни 2019 година. С изпълнението на тези мерки ще се осигури плавния преход към "чакалнята" на Еврозоната и към Банковия съюз до юли 2019 година. Крайният резултат - да се въведе еврото след изпълнение на всички критерии за конвергенция, в съответствие с член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Новите ни изтребителите

В последния работен ден преди Коледните празници работната група по избор на нови изтребители за българската армия приключи своята работа не с окончателно решение, но с препоръка към Ф-16. В доклада се препоръчва промяна на методиката за избор на изтребители. Докладът влиза в Министерски съвет и след приемане, следва да бъде внесен в Народното събрание за обсъждане. В последната седмица преди да излезе доклада и Gripen, и Локхийд Мартин подобриха офертите си, а страната ни беше посетена и от заместник-държавния секретар на САЩ Съливан.

Около 1.8 млpд. лeвa щe бъдaт oтдeлeни зa пъpвитe 8 изтpeбитeля, ĸaĸтo и зa нaзeмнo oбcлyжвaнe, oбyчeниe нa eĸипи и 3-гoдишнa пъpвoнaчaлнa интeгpиpaнa лoгиcтичнa пoдĸpeпa. Cпopeд пpoeĸтa caмoлeтитe тpябвa дa бъдaт пoлyчeни в paмĸитe нa 3 гoдини oт пoдпиcвaнeтo нa дoгoвopa. Te щe бъдaт изплaщaни нa внocĸи oт 100 дo 300 млн. лeвa в пpoдължeниe нa 10 гoдини.

Старт на здравната реформа

В края на годината Националният рамков договор за 2019 г. все пак бе подписан в Министерство на здравеопазването и ще влезе в сила от 1 януари. През септември месец обаче Здравното министерство предложи два алтернативни модела за бъдещето развитие на здравеопазването - единият с пълна демонополизация на НЗОК, а другият с включване на допълнително здравно застраховане. Премахването на монопола на НЗОК е сред първите 5 неща, които българските лекари посочват като важно да се случат в предстоящия голям дебат за новия финансов модел на здравеопазването. Допитванията показват обаче, че 74% от българите не вярват, че въвеждането на втора задължителна здрава вноска, би спряло практиката на доплащане в болниците у нас.

Бягство от Централния затвор

В първите дни на април месец двама осъдени избягаха от през централния вход на Централния затвор в София, след като стреляха по охраната. Двамата затворници бяха с тежки присъди и рецидивисти - Владимир Пелов, осъден на 30 години за грабеж, отвличане и опит за убийство на двама полицаи, и Радослав Колев, осъден на 26 години за убийство. Месец и половина по-късно в писмо до омбудсмана, президента и медии Пелов обясни мотивите си, а два месеца след бягството той бе застрелян от друг криминално проявен в центъра на Ботевград. Част от обяснението на полицията защо не е успяла да залови беглеца беше и това, че Владимир Пелов бил с брада.

Вторият беглец Радослав Колев ще посрещне 2019 на свобода, все още издирван от полицията.

Антикорупционният закон

Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), приет от 44-то Народно събрание само за броени дни в края на 2017 година и след наложено и преодоляно президентско вето, беше в действие през 2018 година. Още в самото начало обаче шефът на мегаагенцията Пламен Георгиев поиска разширени правомощия - комисията да може да арестува граждани - а предложи и антикорупционно обучение чрез песнички и игри от детската градина. В средата на годината шефът на спецпрокуратурата Гешев пък предупреди, че скоро структурата ще блокира, тъй като не е финансово и кадрово обезпечена. В края на годината пък народните представители от ГЕРБ решиха, че законодателството не е достатъчно строго и предложи възможност за проверки за отнемане на имущество и без наказателно постановление, както и задържане за до 48 часа без уведомление. Всички тези въпроси започнаха и все още не са завършени през 2018 година, а опасностите от текстовете и противоконституционността им беше потвърдена и от поредното президентско вето.

И отново протести - този път за цените на горивата

През ноември в редица български градове се самоорганизираха протести срещу високите цени на горивата. Бяха блокирани основни пътища в страната, както и няколко пъти центъра на София. Недоволството беше провокирано допълнително и от увеличените данъци върху старите автомобили и предлаганото поскъпване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Недоволстващи настояха и за промяна на политическата система и повишаване на жизнения стандарт в страната. Хора, които участват в протестите се оплакаха, че са издадени множество актове на протестиращи без правно основание. Нинова обвини управляващите, че властта в страната се крепи с репресии. Бяха направени аналогии с протестите от 2013 година, но 2018 не донесе нито ясни искания, нито оставка на правителството и предсрочен вот.