Софиянски и негови съмишленици пишат нова Конституция

Бившият служебен премиер и бивш кмет на София Стефан Софиянски пише нова Конституция заедно с група съмишленици.

По думите му в сутрешния блок на Би Ти Ви, в нея се предлага ново мажоритарно изборно начало, но не само на парламента, а и на Министерския съвет и на областните управители.

"След като влязохме в ЕС и вече 10 г. не показваме резултатите, които всеки от нас очаква, търсим вината и във формата на управление. Търсим оптимизиране и на обществените отношения, и на начина на управление", поясни той.

Според Софиянски сегашната Конституция, която беше приета през 1991 г. и за времето си тя била добра, но "от 2007 г. ние сме член на ЕС и трябва да градим по нов начин нашите обществени отношения, така че да сме конкурентоспособни, да сме силни в това присъствие в ЕС".

Той уточни, че сред съмишлениците му са хора, които през прехода са заемали различни позиции - има министри от служебния кабинет, на който той беше начело през 1997 г., както и хора от научните среди.

Предложението им е Министерският съвет да се избира пряко, от Народното събрание, но поименно. "Не е така безадресен, както е сега. Избират се областните управители, променя се регионалното деление на България - на 6 области", посочи още Софиянски.

"В момента по Конституция България се води република с парламентарно управление, но всъщност е с министерско управление, силата е в Министерския съвет. В новата Конституция ние търсим баланс на властите. Философията е не противопоставяне на властите, а взаимодействие между властите", каза още бившият столичен кмет.

Областният управител ще бъде директно избиран и функциите се разделят, поясни той. "Правителството определя политиката на държавата, областният управител я реализира на местно ниво, а кметът се грижи за ежедневието на хората", каза Софиянски. Според него в момента областният управител е "пъдаринът" на кмета, а структурата с 28 области е тромава.

В предложението за Конституция влиза и изцяло новата глава "Публични финанси", в която се регламентира разпределението на средствата. "Те не отиват централизирано в Министерството на финансите и след това да се разпределят, а около 20% остават при общините, 40% се прехвърлят в областта и 40% - в правителството. Така всеки разполага с паричния ресурс, за да упражнява пълномощията си", изтъкна Софиянски.

По думите му в този баланс на властите при президента отиват пълномощията на вътрешната и външната сигурност, тоест военният и външният министър и структурите са при президента.