Борисов не получи извинение от Турция

След петчасова среща турският вицепрезидент Фуат Октай и българският премиер Бойко Борисов не стигнаха до съгласие по скандала с думите на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу за намеса на Анкара в законодателния ни процес.

"Не се разбрахме", заяви Борисов, цитиран от Нова телевизия.

Припомняме, Чавушоглу заяви на предизборен митинг, че Турция е повлияла при гласуването на Закона за вероизповеданията в българския парламент.

"Смятат, че с нищо не са ни засегнали, че е извадено от контекста това, което в България се раздухва. Извадихме сайтовете, пускахме го на живо. И сега продължават да говорят по телефона. Не считам повече за нужно едно и също нещо да говорим. Ако решат, че трябва да си поднесе Чавушоглу извиненията, да го направи. Аз бях неотстъпчив за всички други варианти-за съвместни изказвания, комюникета, интерпретации. Много ясен бях, че честта и достойнството на една държава не могат да се съизмерват с никакви други ползи", коментира Борисов.

"Никой не ни е оказвал каквото и да е въздействие за Закона за вероизповеданията. Това сме си го направили, защото сме считали, че като държава сме длъжни да плащаме за всяко едно от вероизповеданията. И така и направихме", уточни премиерът.

"Тук бяхме на четиристранната среща, вицепрезидентът Октай беше поканен като гост. Толкова много проекти обсъдихме, яд ме е, че заради подобно нещо толкова си влошаваме отношенията. Ефекта сами го видяхте. Те не могат да осъзнаят и продължават да твърдят, че това не е натиск, било ситуация. Пет часа обяснявам кое е натиск, кое е ситуация, те твърдят обратното", допълни Борисов.

"Въпросният външен министър казва, че е оказал натиск, за да се приеме Законът за вероизповеданията - това не е истина. На мен никой не ми се е обаждал и не е оказвал натиск. Сами толкова време го правихме - публично, срещи със Синода, с мюфтиите", посочи премиерът.

"Разбирам ги, че са в избори, но и ние сме в избори. Когато всички водят антитурска кампания, ние не сме си го позволили, а в България антитурската кампания носи плюс. Заради добросъседските отношения не го правим. Разбирам ги, че в неделя имат избори, но не за сметка на България. По никакъв начин българските мюсюлмани не се нуждаят от защита. Имат абсолютните права, свободи и на вероизповедание и на всичко останало. Така че това съм защитавал - не се разбрахме, за съжаление", допълни министър-председателят.

Часове по-рано Борисов заяви, че България очаква извинение от Турция заради изявлението на Чавушоглу.

"Никак не ми е приятно това, което са казали там - намесата във вътрешните работи на която и да е държава е много лош сигнал, лошо възпитание и винаги поражда изключително големи конфликти. Така че се надявам те да поднесат своето извинение за това, което са казали." - посочи Борисов.

По-рано през деня по разпореждане на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева в МВнР бе извикан посланикът на Република Турция г-н Хасан Улусой и му бе направен демарш относно думите на Чавушоглу, изречени на митинг в Текирдаг.

Припомняме, промените в Закона за вероизповеданията с искането за опрощаване на дълговете на вероизповеданията засягаше предимно Главното мюфтийство, чиито дългове бяха над 8 млн. лева, а останалите вероизповедания нямаха просрочени задължения.

След обществено недоволство депутатите приеха, че дълговете няма да се опрощават, а ще се отлагат.

В деня, когато бяха приети окончателните промени в Закона за вероизповеданията, с които се приема, че вероизповеданията могат да получават дарения от чужбина и българската държава ще отложи погасяването на задълженията, които има Главното мюфтийство, стана ясно, че е имало намеса от Турция.

От Анкара искали да бъдат опростени дълговете на Мюфтийството, които са около 8 млн. лева. Запознати уверяваха, че от наеми на имоти Мюфтийството получава около 30 млн. лева годишно.

Информацията за намеса в българската вътрешна политика стана повод външният министър Екатерина Захариева да привика посланика на Турция в България Н. Пр. Хасан Улусой.

Междувременно стана ясно, че от партия ДОСТ са започнали "Национална подписка с искане за законово признаване от страна на българската държава на статут на национално малцинство". Това стана причина за проверка, поискана от главния прокурор Сотир Цацаров дали подписката съответства на Конституцията.