Тъгата като задвижваща сила

Стефи Петкова е само на 21 години и учи психология в Пловдив. Обича да танцува и да слуша музика. Изкуството, книгите, поезията – всички те са част от живота й. Обожава да пътува, страст са й високите скорости – колите, моторите, Формула 1. Когато е изморена – предпочита разходка сред природата или гореща вана на фона на много свещи. 

Actualno.com се свърза със Стефи и ето какво ни разкри тя за себе си и живота си.

Кога и как започнахте да пишете книги?

Да пиша книги е силно казано. От малка обожавам литературата. Винаги съм обичала да чета. Бях доста любознателно дете. За първи път написах нещо като импресия, когато бях на 13 години. Първата детска несподелена любов ми се отрази доста творчески. Година след година се насъбраха доста творби и реших,че е време да издам първата книга. Беше доста трудно, защото никой в наше време не иска да рискува с млади и неопитни писатели. Навсякъде ми отказваха или ми поставяха невъзможни за изпълнение условия и накрая реших, че сама ще се нагърбя с всичко. И след много перипетии на 10 май 2008 видях труда си в едно цяло, носещо името “Стъклен затвор”.

Разкажете ни малко повече за новата Ви книга „Книга за живота – Дневникът на младостта”?

“Книга за живота - дневникът на младостта” е нещо като обобщаващ разказ за живота и хората днес. Има събрани много съдби и е наситен с много емоции.
"Аз мога!", "Утрото е по - мъдро от днес" и "Страхът е за слабите" са девизите й.

Учите психология – помага ли Ви в изграждането на достоверни образи?

Психологията е зародена във всеки един от нас. Всеки човек до някаква степен е психолог и философ. На мен ми помага до толкова, че да обостри сетивата ми, за да мога по-умело да се въплътя в лирическия си герой.

 Какви са предизвикателствата пред младия писател у нас?

Честно ли? Огромни са, но не са невъзможни за преодоляване. Проблемът у нас е в това, че ако не си фолк изпълнител или скандална личност, не се продаваш. Истината е, колкото и да не ми се иска да го призная, че без силна финансова опора младият писател няма никакви шансове. Както във всяка една сфера, така и тук трябва да попаднеш на точния човек.

 Какво Ви вдъхновява?

Тъгата. Сблъсквам се с много хора и всеки един от тях носи в себе си една скрита тъга. Причините са всякакви, но очите им не могат да я скрият. Това чувство е най-ясната следа, която остава след всяка една човешка трагедия.

 Имате ли любими писатели, които възприемате като учители?

Да. Иван Вазов,Елин Пелин, Йордан Йовков. Мисля, че всеки българин някога е чел нещо от тях.“По жицата” е класика! Разказите им са велики. За съжаление нямам много време,за да ги препрочитам.

Единственото невъзможно нещо за Стефи Петкова е да върнеш някого от смъртта.Обичате танците, музиката, литературата, изобразителното изкуство, как съвместявате тези неща с колите, моторите и Формула 1?

Всестранно развита личност съм. Все пак съм човек и има неща, които са ми слабост. Едно от тези неща е високата скорост.

Мечтаете да промените света. Ще ни разкриете ли какво точно искате да промените в него?

Злобата, завистта, егоизма и всички злини, които сами си причиняваме. Но най-вече ми се иска да изкореня човешката омраза. Това чувство е разрушително за всеки..

За Вас семейството и приятелите са най-важните хора в живота Ви. Колко истински приятели имате и кога срещнахте първия такъв?

Истински приятел?! Ами, май са трима-четирима най-много. Първият го срещнах, още когато бяхме пеленачета. От както се помня тя е до мен. Всички други идват и си отиват.

Има ли нещо, което не бихте простили на приятел?

Да! Да си хване чантата и да ме остави, когато най-много имам нужда от него.

Бихте ли пропуснали концерта на годината за среща с добър приятел?

Разбира се. Първо, не обичам концертите и, второ, за добър приятел минавам през огън и вода.

Кога се влюбихте за първи път?

На 6. Имаше един батко от блока, в когото бях влюбена. Той беше като идол за мен.

Кое е онова нещо? (Стефи мечтае да промени света и още нещо...)  

Това е доста лично. Не съм го споделяла с никой освен с най-близките ми. Имам една огромна мечта. Искам един ден да отворя дом, но не мисля, че някъде в света има такова нещо. Домът ще има две огромни крила - в едното ще бъдат настанени деца сираци, а в другия - бездомници. Ще има 24-часова медицинска и психологическа помощ на разположение. Всички, включително и аз, ще се грижим за тези осиротели хора по един или друг начин. Както Ви казах, огромна е, но с много труд, постоянство и воля един ден може и да стане реалност.