Алергичният ринит изисква специфично лечение

През последните години алергичните заболявания се увеличиха многократно, а сериозен дял от всички алергии заемат алергичните ринити. Според международни проучвания те са над 60 на сто от всички алергични заболявания. Много от засегнатите се учудват, че оплакванията им продължават през цялата година, а не само през пролетта и лятото, когато е усиленият цъфтеж на повечето растения.

Причината за тези продължаващи оплаквания е т.нар. целогодишен ринит, който не се причинява от растителния прашец (полените), а от редица други фактори – на първо място от домашния прах, който има разнороден състав: мъртви клетки от човешка кожа и от козината на домашните любимци (ако гледаме животни), пърхут, власинки от тъканите на дрехите и завивките, плесенни гъбички и всякакви микроостатъци от всекидневната ни дейност.

Честа причина за заболяването е пухът във възглавниците и юрганите, както и т.нар. библиотечен прах. Общото замърсяване на околната среда с автомобилни и производствени газове също е сериозен фактор за нарастването на алергичните заболявания. Освен това често явление е съчетаването на сенна хрема с целогодишен ринит, при което през различните месеци оплакванията са подобни, но доминиращата причина е различна.

Основните признаци на алергичния ринит са сърбеж и обилна водниста секреция от носа, множество последователни кихания, зачервяване и сърбеж в очите, сълзотечение, дразнене в гърлото. Според причината за алергията тези оплаквания се засилват при излизане навън, ако става дума за поленова алергия, или при престой в закрити помещения, когато е налице целогодишен ринит. Той се обостря особено при усилено разпрашаване, например когато почистваме дома си. 

При целогодишните ринити също се наблюдава известна сезонност – от август до октомври, която е свързана с периода на усилено размножаване на домашните микрокърлежи.

Когато заболяването не се диагностицира и лекува правилно и навреме, значително нараства рискът от възникване на алергична бронхиална астма. По-застрашени от това състояние са пациентите, при които алергичният ринит протича основно със запушване на носа.

Отговорното поведение към собственото здраве изисква при каквито и да са алергични прояви да се потърси своевременна лекарска помощ, да се направят тестове за установяване на конкретния алерген (това невинаги се оказва възможно) и да се назначи схема за щадящ режим и лечение.

Редовното влажно почистване на дома, отказът от домашни животни, ако нямаме двор, и намаляването на дрехите и тъканите от животински произход са първата стъпка към овладяване на алергичния ринит. 
Когато установената причина е домашният прах, по-продължителен престой на открито облекчава състоянието.

Една от сериозните грешки, която много от пациентите допускат, е дълговременното приложение на отпушващи капки за нос, които обикновено се предписват при остри краткотрайни инфекциозни заболявания. Продължителното приложение на капки от такъв тип първоначално отпушва носа, но без да повлиява причината за състоянието – а именно алергията. Поради това има опасност носната лигавица да се разрасне прекомерно (да хипертрофира), което да причини още по-сериозна обструкция.

Специалистът алерголог най-често назначава за начало антихистаминови таблетки. 
След този първоначален курс може да се премине към локална терапия с противоалергичен препарат, който се прилага директно чрез впръскване в носа, например алергодил. Той е с много добър профил на безопасност, удобен е за приложение, може да се използва продължително време без странични явления и не оказва влияние върху всекидневната дейност, за разлика от много от антиалергичните таблетки, които потискат общия тонус на организма.