Доклад на Центъра за изследване на демокрацията: Неправителственият сектор потъва в "зоната на здрача"

Неправителственият сектор потъва в "зоната на полумрака". Представители на държавата и общините, от една страна, и престъпни групи - от друга,  все повече "завладяват" гражданските организации, които от своя страна се преориентират към обслужване на казионни структури или се заемат със скрита стопанска дейност.

Тези процеси компрометират независимостта на "третия сектор", както и самия статут и мисия на гражданските организации, описвани като "неправителствени". Това са основните изводи в представения в четвъртък доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) "Гражданското общество в България - тенденции и рискове".

Той проследява развитието на гражданския сектор у нас в последните десет години, като заедно с посочване на проблемите авторите му предлагат и законодателни решения, които да осигурят прозрачност на неправителствения сектор и ясна регламентация на участието на държавата и общините в него.

При обсъждането на доклада с представители на други неправителствени структури и на  правосъдното министерство стана ясно, че документът вече е изпратен на парламентарната комисия по медиите и гражданското общество и с констатациите му ще бъдат запознати и експертите в Европейската комисия. 

Макар и без да цитират конкретни организации, изследователите от ЦИД посочват като най-сериозната заплаха пред неправителствения сектор "завладяването" му, като това според тях е двустранен процес. От една страна, има засилващ се натиск на държавата за обезличаване на гражданските структури чрез партийно-политическо подчиняване на дейността им и подмяната на гражданския контрол с казионни функции.

Самите НПО в същото време стават инициатори на корупционни схеми, които гарантират преференциални условия при получаване на държавно или европейско финансиране, но са в ущърб на обществения интерес.

Представеният доклад от Тодор Ялъмов, старши експерт в ЦИД, констатира, че политиците и държавниците вече не се задоволяват само да контролират сектора, но и открито влизат в него, като учредяват голям брой нестопански организации с цел усвояването на средства от структурните фондове.

Вече е изграден огромен обръч от НПО, които, макар и да нямат нужния международен и конкурентен опит, получават лъвския пай от финансовите ресурси, твърдят експертите от ЦИД. "Парадоксалното е, че тази негативна тенденция се реализира с инструментите на ЕК и фондовете на ЕС въпреки акцента, който официалните институции в Брюксел поставят върху борбата срещу корупцията и организираната престъпност в България", се казва в документа.

Според Любен Панов от Българския център за нестопанско право в последните години финансирането на гражданските организации е предимно от държавни източници и на практика властта определя кои от тях да получават средства и да продължат да съществуват. "Освен политически зависими организации има проблем и с автоцензурата - естествено е, че ако получаваш финансиране от някое министерство, няма как да го критикуваш", добави той.

Според ЦИД крайна форма на "престъпно инфилтриране" в сектора е навлизането на представители на тежката организирана престъпност в гражданския сектор, основно на местно ниво. Това става не само чрез първоначално завладените спортни клубове, но и под формата на лобистки организации и дори "псевдоаналитични центрове".

Тези НПО се превръщат в пряк инструмент за пране на пари или за усвояване на европейски средства с нелегитимни цели, констатират авторите. Същите рискове според тях произтичали и от навлизането на близки до руските олигарси неправителствени организации.

Подобна подмяна се извършва и чрез засилената стопанска дейност на гражданските сдружения, които вече се отличавали от държавата и бизнеса единствено по това, че не разпределят печалба и по-скоро трябвало да се определят като "нестопански организации". Като аргумент от центъра посочват, че през последните няколко години бизнес дейностите под шапката на НПО са се утроили.

Познатите и в чужбина феномени - PONGO (политически контролирани НПО) и GONGO (правителствено контролирани), стават все по-приложими при завладяването на сектора от представители на властта, смятат експертите. Според тях у нас публично известни са поне 25
GONGO, усвоявали значителни средства при почти никаква прозрачност.

За пример е дадено регистрираното при предишното управление сдружение "иЦентрове", получило около 10 млн. лв. без обществени поръчки. Негови учредители са Агенцията за развитие на ИКТ (впоследстие ДАИТС) и "Български пощи", чийто общ принципал е Министерството на транспорта и съобщенията.

От ЦИД предупреждават, че в подобни структури могат да се превърнат  т.нар. местни инициативни групи (МИГ), чието съществуване се изисква от програмата ЛИДЕР, финансирана със средствата от структурните фондове на ЕС за развитие на селските райони.

Според анализа промяната в Закона за общинската собственост от 2008 г., която даде възможност на общините да извършват стопанска дейност именно чрез юридическите лица с нестопанска цел, е провокирала множество негативни практики и схеми.

Стефка Соловьова, директор на Дирекция "Регистри" в Министерството на правосъдието, споделя изводите в доклада. По думите й, тъй като законът за юридическите лица с нестопанска цел се прилага по начин, който дава възможност за скрита стопанска дейност, ведомството на Маргарита Попова отказало да впише в регистъра редица организации заради съмнения, че ще заобикалят Търговския закон.

И сега сдруженията имат законово право да извършват стопанска дейност, но тя трябва да е само съпътстваща към основната им дейност и да не е с цел приходи. Участниците в дискусията подчертаха, че трябва да се остави тази възможност, за да не бъдат НПО финансово зависими само от държавата, но е необходим контрол срещу злоупотреби.

Експертите от ЦИД предлагат да се преформулират изискванията към неправителствените организации, техните права и отговорности, да се регламентира по устойчив начин тяхното финансиране и взаимодействието им с държавата.

Според тях в момента по никакъв начин не може да се разбере кои са представителите на държавата в такива сдружения, затова е необходима законова промяна, която да задължава държавните структури да поддържат ясни регистри в кои НПО участват и кои са представителите им там.

От организацията за пореден път настояват да има единен електронен регистърен център, а преди това - поне оперативна съвместимост между съществуващите регистри.

Необходима е и по-детайлна регламентация на предвидения контрол от Министерството на правосъдието върху дейността на сдруженията в обществена полза, за да може да се гарантира и ефективен контрол, но и ненамеса в работата на структурите на гражданското общество.

Нужна е и по-голяма прозрачност върху състава на общите събрания на сдруженията, което ще позволи разкриването на взаимната свързаност и влияние в "третия сектор". Според ЦИД именно общите събрания могат да подскажат характера на сдружението - по подразбиране се приема, че те са "частни" и "неправителствени", но много голяма част от тях де юре се контролират от определени публични власти (министерства, общини, държавни и общински предприятия) или де факто - през служителите в политическите кабинети.

Проблеми:
- Натиск от държавата за овладяване на сектора - обезличаване, партийно-политическо подчиняване и подмяната на гражданския контрол с казионни функции.

- Политиците и държавниците не се задоволяват само с контрол над съществуващи организации, но и директно навлизат в неправителствената сфера с голям брой свои организации, чиято цел е най-вече усвояването на средства от структурните фондове. Този обръч от НПО получават лъвския пай от финансовите ресурси, особено от евросредствата. - Самите НПО стават инициатори на корупционни схеми, които гарантират преференциални условия при получаване на държавно или европейско финансиране, но в ущърб на гражданския интерес.

- Стопанската преориентация  на неправителствените организации. През последните няколко години бизнес дейностите под шапката на НПО са се утроили, а през 2008 г. за първи път приходите от обичайното за сдруженията проектно финансиране са по-малко от стопанската дейност в този сектор.

- "Престъпно инфилтриране" на сектора - навлизането на представители на тежката организирана престъпност в гражданския сектор, основно на местно ниво. Това става не само чрез първоначално завладените спортни клубове, но и под формата на лобистки организации и дори "псевдоаналитични центрове".

Предложения за законодателни промени: 

- Регистрация на юридическите лица с нестопанска цел от съдебна да стане административна и да се поеме от Агенцията по вписванията.

- С промени в закона за държавната собственост да се постигне ясна и публична информация е в кои НПО участва държавата и кои са нейните представители там. Общините също да водят постоянни регистри в какви граждански сдружения участват и с кои представители.

- Единен, електронен регистърен център на сдруженията с нестопанска цел.

- По-ясна регламентация на предвидения контрол от Министерство на правосъдието върху дейността на сдруженията в обществена полза.

- По-голяма прозрачност върху състава на общите събрания на сдруженията, за да могат да се проследяват зависимости.