Искаш работа? Внимавай в... мрежата!

Големите корпорации все по-активно въвеждат практиката да следят акаунтите на своите служители в социалните мрежи и блогове, съобщи Fast Company.

Докато преди работодателите проверяваха потенциалните си служители, изписвайки името им в търсачките, то сега те се интересуват от личните им данни, публикувани във Facebook, Twitter, YouTube или Flickr.

Липсата на компрометиращи снимки, нецензурни коментари или демонстрация на привързаност към вредни навици може да бъде решаващ фактор при наемането на работа.

Тези „проучвания” се прилагат и към вече назначени служители.

Според изследване на Proofpoint Inc.във фирмите с над 1000 души персонал 8% от уволнените са хора, които се подозират в некоректно поведение в социалните мрежи. Само за една година този процент се е увеличил два пъти.

Нещата отиват и по-далеч.

Проверявайки регистрациите на своите служители, работодателите не се ограничават с бегло преглеждане на профила, а наемат специално обучени хора или се обръщат към фирми.

"Мисля, че постепенно излизаме от стандартната форма на биография. Днешното CV включва и нивото на активност на кандидата или сътрудника в мрежата.”

Той добавя, че работодателите се интересуват проявява ли кандидатът „нежелателно поведение” в мрежата, критериите за което определя самият работодател.

В повечето случаи на работодателите се изпращат съответните scrееnshot-ове.

Съществуват и други критерии, установени от шефовете. Има случаи, в които служители са санкционирани за нарушаване на правилата на публикация и обмяна на мултимедийни файлове, за обсъждане на вътрешнофирмена информация в чатовете, а също и за публикации в блогове.

За някои работодатели е решаващо само наличието на събрана в мрежата компрометиращата информация – има такива, които дори  не я поглеждат.

Все пак понякога в процеса на проучване се отчитат и положителните характеристики – контакти и препоръки, експертни коментари в блоговете, доказателства за добре свършена работа, запечатани на снимки.

Проследяването на акаунти и събирането на лична информация повдига въпроса за неприкосновеността на личния живот и тайната на кореспонденцията.

В Германия, например, се придвижва законопроект, който да забранява на работодателите да следят интернет активността на подчинените си.

От друга страна дейността на фирмите, които проследяват служителите, е легална от гледна точка на факта, че те събират информация, публикувана от самия потребител.