МВФ: Ако приходите не се повишат бързо, допълнителни икономии от 1% от БВП

През периода от 23 септември до 4 октомври на посещение в София беше мисия на МВФ. В края на посещението Катрина Пърфийлд направи следното изявление, съобщиха от постоянното представителство на мисията на МВФ в България.

"Докато световната икономика излиза от най-дълбоката следвоенна рецесия, България се радва на ползите от по-силен износ и икономиката поема по пътя на постепенното възстановяване. Прогнозите за 2010 г. предвиждат реален ръст на БВП от 0 до 0.4 процента съгласно актуализацията от октомври 2010 г. на юлската прогноза в бюлетина на МВФ "World Economic Outlook".

Очаква се дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да спадне малко под 3 процента от БВП, а инфлацията ще остане умерена.

През 2011 г. икономическото възстановяване трябва да набере скорост. Ръстът на реалния БВП се прогнозира да нарасне до 2–2½ процента (на годишна база), когато икономическият подем обхване и вътрешното търсене. Макар, че се прогнозира този подем да поддържа дефицита по текущата сметка малко над 3 процента от БВП, той ще бъде повече от покрит от преките чуждестранни инвестиции. С нарастването на растежа може да се подобри и състоянието на заетостта.

Разумната макроикономическа рамка на България, стабилизирана от паричния съвет, изигра ключова роля за запазване на стабилността повреме на цялата световна икономическа криза. Значителните буфери, натрупани във фискалния и финансовия сектор по време на икономическия подем, осигуриха важни резерви за периода на икономически спад.

С възстановяването на икономиката, сега вниманието трябва да се насочи към фискална консолидация и поддържане на силна банкова система, за да се реализира дългосрочната политическа цел за приемане във Валутен механизъм ІІ (ERM II) и последващо въвеждане на еврото.

Благодарение на силната политика, бюджет 2010 г. се изпълнява успешно, въпреки слабите приходи. Бяха предприети няколко мерки за ограничаване на касовия дефицит до 2¼ процента от БВП до края на август, включително мерки за укрепване на данъчната администрация, оптимизиране на заетостта в публичния сектор, отлагане на специалните повишения на пенсиите, и строг контрол на разходите.

Ще бъде трудно, обаче, по-ниската събираемост

на данъците, наблюдавана до август, включително, да се компенсира до края на годината и това може да доведе неизпълнението им. Ето защо, отстояването на заложения в бюджета дефицит за 2010 г. ще изисква продължаване на строгия контрол върху разходите и съсредоточаване на усилията върху ограничаване на нови задължения, за да се избегне рискът от нови просрочени задължения.

Бюджетът за 2011 г. правилно предвижда по-нататъшното коригиране на разходите към по-ниските приходи, преобладаващи в периода след икономическия бум. Въпреки икономическото оживление, по-високите акцизи върху горивата и новите мерки за повишаване на данъчната дисциплина, в бюджета за 2011 г. са предвидени данъчни приходи от порядъка на 4½ процентни пункта от БВП по-ниски от максималното им ниво през 2008 г. Затова е подходящо започналият през 2010 г. процес на коригиране на разходите да продължи. Ако, обаче, приходите не се повишат бързо до края на 2010 г. и след това, може да се наложат допълнителни икономии от около 1 процент от БВП за постигане на заложения в бюджета дефицит (2½ процента от БВП).

Обявяването на набор от извънредни мерки за справянето с тези рискове биха имали голям положителен ефект за повишаване прозрачността и предсказуемостта на бюджета.

Запазването на темпа на преустройството и повишаването на ефективността изискват по-смели и постоянни реформи в разходната част, включително преодоляване на големия дефицит на пенсионната система. Последователното намаляване на социално-осигурителните вноски и специалните повишения на пенсиите доведоха до дефицит в социално-осигурителната система, за който са необходими трансфери от централния бюджет в размер на около 6 процента от БВП. Предложеното повишаване на минималния задължителен осигурителен стаж е важна първа стъпка, но възстановяването на баланса в пенсионната система ще изисква комплексна реформа, включително на финансирането и на осигурителните плащания.

Средносрочната фискална програма предвижда амбициозно намаляване на дефицита с оглед спазване на ангажиментите по Процедурата при свръхдефицит на Европейската комисия. Постигането на заложения дефицит в бюджета за 2011 г. и диверсифицирането на източниците на финансиране ще спомогне за стабилизиране на очакванията и възстановяване на фискалния резерв.

След като България излезе от Процедурата при свръхдефицит, може да се разгледа по-плавно намаляване на дефицита за постигане на средносрочната цел за положителен структурен бюджетен излишък, с оглед на улесняване на по-голямо съфинансиране по европейските фондове, с важната уговорка, че такива ресурси осигуряват по-ефективно усвояване по проекти,
финансирани от ЕС.

Една устойчива средносрочна разходна рамка, стъпила на задълбочени реформи и допълвана от фискални правила, която генерира достатъчни фискални буфери за поемане на бъдещи сътресения, ще осигури предсказуемост на промените и ще гарантира продължаващата подкрепа от страна на фискалната политика за паричния съвет.

Българските банки се справиха добре с финансовата криза. Отчетената капиталова адекватност на цялата банкова система в края на юни 2010 г. е 18 процента, т.е. доста над регулаторния минимум от 12 процента. Както може да се очаква, обезценените активи нараснаха при икономическия спад. Буферите на цялата система, обаче, изглеждат достатъчни и добре позиционирани даже при новите регулаторни изисквания на Базел III.", пише в изявлението на Катрина Пърфийлд.