Мина ли му времето на Доган?

Турският премиер взе, че заяви в прав текст: Ахмед Доган не е политическият посредник/брокер в отношенията с Анкара. Няма партия с ексклузивни права, която да представлява българските граждани от турски етнически произход, както и тези с двойно гражданство.  

Дори да не е искрен – това в политиката се случва често – самото „казване” емногозначително. Показването – още повече. Премиерът Ердоган отказа да приеме лидера Ахмед Доган.

И защо така?

За това има няколко причини, но основната би могла да е силната амбиция на турския политически елит за членство в Европейския съюз и Реджеп Ердоган е много твърд изразител на тази амбиция.

Ахмед Доган винаги е харесвал провокацията – към политиците и към обществото. Преди близо двайсет години пред друг премиер – Сюлемайн Демирел, той произнесе фразата: „Пътят на България към Европа минава през Босфора и е постлан с турски килим”. Той си знаеше какво има наум.

Сега пътят пак е през Босфора – от Азия към Европа. В Европа обаче набират сила антимюсюлмански и ксенофобски настроения и партии. Никола Саркози е категоричен, че ЕС е християнски алианс и в него никога няма да има място за мюсюлманска Турция. Макар и „политически некоректна”, книгата на немския политик Тео Сарацин е новият бестселър на Европа. 

Естествено е Ердоган да търси в България ако не съюзник, то поне не и противник в битката за членството на Турция. И много добре разбира, че за това не му помагат нито безобразното използване на преселниците в политическите манипулации, нито арогантното поведение на ДПС и лидера й.

Ясно е, че когато Доган заявява: „Аз съм властта”, той не създава приятели на Турция в България. Нещо повече – събужда отвращение и гняв, политическо и етническо напрежение.

Може инициативата за референдум да е напълно несъстоятелна – защото какво значение би имало едно гласуване в България?  Но кой знае – може някогашният, бъдещ президент на Европа (защото нали не се заблуждаваме, че това може да се случи скоро) да насрочи общоевропейско допитване? Може и в България конюнктурата така да се промени, че да има такъв референдум, макар сега той изглежда политически неуместен и юридически безсилен.

Друг въпрос е, че сега той само ще генерира етническо напрежение и ще даде допълнителни аргументи на ДПС, което не пропуска да напомни на „своите хора” за „възродителния процес“ и да поддържа страховете им, че нещо подобно е възможно да се повтори.  

Политиците са лишени от привилегията на директния език, държавниците и дипломатите още повече. И ето няколко неща, които не могат да кажат:

Че с новия Избирателен кодекс ще бъде направен опит да се ограничи изборният „туризъм”. Честно казано, не защото някои имат нещо против хората с два паспорта да гласуват, а защото една партия злоупотребява с гласовете им и с властта, която те и осигуряват.

Че подозренията към Турция за задкулисна подкрепа на ДПС и „изборната” му политика на нейна територия вреди на демократичния процес и създава антитурски настроения.

Още по темата

Че една двойствена политика Анкара в подкрепа лично на Доган ще породи обвинения в намеса във вътрешните ни работи, както вече се е случвало.

Че турските капитали у нас са подозирани в принадлежност към едни определени обръчи.

Че Турция не би искала нещата да опрат дотам България да гласува против приемането й в ЕС. Защото една държава, един глас и той може да блокира всички останали, нали така?

Може би затова и програмата на турския премиер от понеделник следобед до вторник заранта изведнъж така се препълни, че не му остана време за среща с лидера на ДПС. 

Но в същото време съвсем (не)дискретно се срещна с бившата му дясна ръка Касим Дал. Който пък продължи интригата с уж измъкване от медиите. Това със сигурност не е било нужно – той можеше да произнесе няколко нищо незначещи фрази пред камерите и толкова.

За никого не е тайна, че Касим Дал има много, много голямо влияние в партията и авторитет сред избирателите на ДПС. Той е единственият от първата вълнà лидери, който не е бил агент на ДС (пак вчера по повод Недим Генджев, Ердоган заяви директно на пресконференцията, че за него е неприемлив човек, работил в специалните служби на тоталитарната власт). Касим Дал единствен отиде на погребението на Ахмед Емин, опят от девет ходжи като знак, че не приемат версията за самоубийство. 

И след изборите Дал беше отстранен от ръководството, най-вероятно заради подозрението, че е натрупал твърде много влияние и политически капитал. И пак не е тайна, че амбициите на Дал не приключват до вечния втори.

Всичко това се случи вчера и може би ви звучи като спекулативна подредба на събития, но е факт, че Ердоган по един специфичен начин се „намеси” във вътрешните ни работи.  

Защото това „показване” е знак не само към политическите играчи. Този знак най-дълго и изтънко ще бъде обмислян и тълкуван сред избирателите на ДПС (досега безусловно означаваше избирателите на Ахмед Доган).

Сега се очаква продължението...